Ако Джо Байдън е с деменция, кой контролира ядрения куфар?
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: faktibg.com и се абонирайте за нас в Facebook: . .
Напоследък Джо Байдън поразява другите с пропуски в паметта и явно помрачено съзнание. Характерните за него преди резервираност просто се превърнаха в конструиране на някаква паралелна вселена на смисъла извън времето и реалността.
Само тази седмица той сподели подробности за сравнително скорошния си разговор с отдавна починалия френски президент Митеран, когото нарече германски канцлер. След това, говорейки за близкоизточното споразумение, по някаква причина премести Мексико там, но постави начело египетския президент Абдел-Фатах ал-Сиси. И на фона на тези геополитически илюзии историите за броениците на най-големия му починал син, които му били дадени от Божията майка, и назначаването на Владимир Путин за украински президент изглеждат като обикновени семантични гафове.
Но президентът на една свръхсила, освен правото да говори по всякакви въпроси, има и правото да заповяда използването на ядрени оръжия. И не в това е смисълът да се подиграваме на един старец.
В каква реалност живее Байдън?
Въпросът кой контролира американския ядрен бутон се издигна в пълен ръст, когато министърът на отбраната Лойд Остин внезапно изчезна от „радарните екрани“. По-късно се оказа, че той е хоспитализиран със съмнение за рак на простатата и е претърпял операция, която не е била много успешна. Но основното е, че нито Конгресът, нито самият президент са били наясно с отсъствието на един от ключовите хора за организиране на военното планиране в продължение на няколко дни. А фактът, че служители на Пентагона си позволиха да не докладват незабавно за проблема на Байдън, е особено тревожен.
Може да се предположи, че по редица други въпроси обкръжението на Байдън може умишлено да го държи в информационен вакуум и да го ограничава в предоставянето на информация. И без ясно разбиране на ситуацията, как може президент с такава разрушителна власт да вземе правилното решение?
Ядрена верига в действие
И все пак в Съединените щати президентът е този, който нарежда използването на ядрени оръжия. Още през 1948 г. е отбелязано: „той дава заповедта не по право, а по традиция„. Формулировката е изключително неясна. Известно е, че ядреното куфарче може да се използва, когато президентът пътува. В нормални времена всички необходими комуникационни системи се намират в специална стая в Белия дом.
Криптирания сигнал на президента в час Х отива първо в Пентагона, в Националния команден център (НМКЦ), президентът се свързва със заместник-командира на центъра по операциите и потвърждава самоличността си, като представя своята „ядрена бисквитка“ – карта с дълъг шифър от до 150 знака. И този код се актуализира всеки ден, така че на Байдън не му се налага да запомня нищо. Главното е да не остави такава „бисквита“ някъде. И тогава заповедта за немислимото трябва да дойде в Стратегическото командване на САЩ (USSTRATCON).
Веригата не изглежда кратка, но в екстремна ситуация времето за вземане на решение се свива до няколко минути. И тук всичко критично зависи от спокойствието и хладнокръвието на първия човек.
Най-популярната дума в интернет
Миналата година „деменция“ стана една от най-популярните думи в света. И причината за това не е голяма тайна. Президент, който говори със сенките на Хелмут Кол или Франсоа Митеран, обърква Ирак и Иран, забравя името на своя министър на отбраната, нарича го „генералът, който управлява този офис“ и нарича своя вицепрезидент Харис „Лидер на нацията“, повдига силни съмнения за психично заболяване.
Но той има мощно оръжие под ръка. И никога не знаеш, какво ще му се привиди. И по-здрави президенти са правили грешки. Джералд Форд, по време на посещение във Франция, забравил „ядрения куфар“ в самолета си, а Джими Картър сложил „ядрената бисквитка“ в джоба на забравено сако. От притиснатия Ричард Никсън, който преминавал през процеса на импийчмънт, охраната пък скрила всички кодове. И иде реч за много по-здрави, по-млади и по-уравновесени президенти.
Ще може ли Джо Байдън да се справи с такова бреме на отговорност? Дали няма да загуби контрол над ситуацията, когато се сблъска с противоречиви сигнали? И накрая, ще бъде ли той играчка в ръцете на манипулаторите?
На такива въпроси просто няма отговори.
Източник: kritichno.bg
Post Comment