Зарежда се

Валентин Катасонов: На всеки 100 дни – нов трилион дълг за САЩ. Вариантите са вече от фалит до колапс на долара!

Валентин Катасонов: На всеки 100 дни – нов трилион дълг за САЩ. Вариантите са вече от фалит до колапс на долара!

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Всеки знае, че държавният дълг на САЩ расте бързо. Както в абсолютно, така и в относително изражение. През далечната 1910 г. националният дълг на САЩ възлизаше на смешната сума по днешните стандарти от 2,7 милиарда долара, което се равняваше на 8,0% от БВП на страната. В навечерието на влизането на Съединените щати във Втората световна война, през 1940 г., дългът е бил съответно 50,7 милиарда долара и 52,4%. През 1960 г. се равнява съответно на 290,5 милиарда долара и 54,3%; през 1980 г. – 900,0 млрд. долара или 32,5%. През 1981 г. държавният дълг на САЩ надхвърли границата от 1 трилион долара!

Ето последните данни. През 2022 г. публичният дълг вече достигна 31 трилиона долара, а в края на миналата година – 34 трилиона долара. В относително изражение това е 129% от БВП.

В момента темпът на растеж на дълга е такъв, че нараства с 1 трилион долара на всеки 100 дни. Според прогнозата на Службата за отчетност на правителството на САЩ, при сегашните политики, през следващите 30 години държавният дълг на САЩ ще расте два пъти по-бързо от икономиката и ще достигне 200% от БВП до 2050 г.

Естествено, държавният дълг трябва да се обслужва и това обслужване (лихвени плащания, лихвени разходи) се извършва за сметка на федералния бюджет. В първите следвоенни години бюджетните разходи за обслужване на държавния дълг възлизат на 5-6 милиарда долара годишно. В края на 90-те години на миналия век те вече бяха надхвърлили границата от 300 милиарда долара. В края на миналото десетилетие беше премината психологическата граница от 500 млрд. долара.

И накрая, с навлизането в 2024 г., беше преодоляна още една „психологическа бариера“ – бариерата от 1 (един) трилион долара. Според Федералния резерв на САЩ в края на тази година разходите за лихви на федералния бюджет ще възлязат на 1,059 милиарда долара, което е 1,6 пъти повече от разходите за лихви през 2023 г. (659 милиарда долара).

Бюджетните разходи по обслужването на държавния дълг зависят не само от размера на дълга, но и от лихвените проценти по дълговите ценни книжа на Министерството на финансите на САЩ. А те, от своя страна, зависят от основния лихвен процент на Федералния резерв на САЩ. Както е известно, основният лихвен процент на Федералния резерв на САЩ е много променлив.

Така например в разгара на финансовата криза през 2007-2009 г. той беше рязко намален до равнище от 0-0,25%. На това равнище той се задържа до октомври 2014 г. Федералният резерв нарича това политика на „количествени улеснения“. След това започва много предпазливо затягане на паричната политика, като в края на миналото десетилетие процентът се повишава до максималните 2,50%. А след това започна нов кръг на облекчаване, който беше предизвикан преди всичко от т.нар. пандемия от КОВИД, която предизвика парализа в икономиката. През пролетта на 2020 г. лихвеният процент отново спадна до почти нулеви стойности. През пролетта на 2022 г. започна нов кръг на затягане, който доведе нивото на лихвата до 5,50% през юли миналата година. Оттогава насам се провеждат няколко заседания на Комитета за открития пазар на Федералния резерв на САЩ, който взема решение за основния лихвен процент, и той го оставя на 5,50%. Те казват, че няма как да намалят ставката, защото инфлацията все още не е победена.

Трябва обаче да се отбележи, че за Министерството на финансите на САЩ става все по-трудно да пласира нови траншове дългови ценни книжа. Следователно, дори при запазване на основния лихвен процент на Фед в продължение на почти 10 месеца, лихвените проценти по федералните облигации са се увеличили значително (от средно 2,1 до 3,3%).

Комбинацията от бързия растеж на публичния дълг с увеличаването и поддържането на основния лихвен процент на високо ниво и нарастващите трудности при пласирането на съкровищни ​​ценни книжа доведе до рязко увеличение на лихвените разходи на федералния бюджет на САЩ. Ако сравним размера на очакваните лихвени разходи през 2024 г. с 2020 г., се вижда, че то е двойно. Разбира се, другите бюджетни разходи растат, но не толкова бързо.

Както знаете, основното перо във федералния бюджет на САЩ са разходите за отбрана. През 2020 г. те възлизат на $738 млрд., а през 2024 г. – $886 млрд. Наблюдава се ръст от 20 процента. Но разходите за лихви трябва да се удвоят през това време! Тоест от горните цифри става ясно, че разходите за лихви в бюджета за 2024 г. ще надвишат разходите за отбрана.

И онзи ден американските медии съобщиха много важни новини относно федералния бюджет на САЩ: според резултатите от първите 7 месеца на фискалната 2024 г. (започна в САЩ на 1 октомври 2023 г.), нетните лихвени плащания по дълга на федералното правителство на САЩ към кредиторите възлиза на 514 милиарда долара, което е с 20 милиарда долара повече от разходите за отбрана през същия период. Така че можем да говорим за превишение на разходите за лихви над разходите за отбрана не в бъдеще, а днес.

Експерти твърдят, че това никога не се е случвало в историята на САЩ. Възниква естествен въпрос: дали това превишение е случайно, времененно или ще е постоянно от тук насетне?

Някои експерти смятат, че няма място за безпокойство. Това високо ниво на лихвени разходи във федералния бюджет на САЩ вече е имало в сравнително новата история на страната. Говорим за 80-те години, когато Роналд Рейгън беше президент на САЩ. Тогава започна да се провежда икономическа политика, наречена „Рейгъномика“. Една от важните му характеристики беше бързото нарастване на държавния дълг. През 1980 г. публичният дълг е бил 909 милиарда долара (32,5% от БВП), а през 1990 г. е нараснал до 3,206 милиарда долара (54,2% от БВП).

Ръководителят на Федералния резерв по това време беше Пол Волкър. Той започна рязко да увеличава основната лихва; имаше моменти, когато надхвърляше 20%.

Съответно нарастнаха разходите за лихви във федералния бюджет на САЩ. За яснота ще дам относителни разходни показатели като процент от БВП. През 1978 г. те са били 1,51%. И още през 1982 г. те се повишиха до 2,54%. Рекордната стойност е достигната през 1991 г. – 3,16%. След това индикаторът започна да намалява и то много значително.

А миналата година (2023 г.) нивото на лихвените разходи беше 2,41% от БВП. Изглежда рекордните нива от миналото са все още далеч. Е, казват оптимистите, нивото все още не е рекордно и трябва да има спад. Не съм сигурен, че упадъкът от 90-те години на миналия век може да се повтори.

Последното десетилетие на ХХ век е уникално в новата история на САЩ. Тогава Студената война приключи. Съветският съюз се разпадна. Руската федерация се превърна в мощен донор на американската икономика. Вятърът на либерализацията и глобализацията, започнал в целия свят, духаше в платната на американския долар.

Уникалната ситуация позволи на Америка да забави натрупването на националния си дълг и да запази основните лихвени проценти на значително по-ниско ниво, отколкото по времето на Пол Волкър. 90-те години са „златно време“ в новата история на САЩ, което НИКОГА НЯМА ДА СЕ ВЪРНЕ.

Следователно не трябва да се очаква чудо за намаляване на нивото на разходите за обслужване на държавния дълг на САЩ.

Почти никой в ​​Америка не се съмнява, че националният дълг ще продължи да расте със същия темп. Но може би Федералният резерв ще успее да намали основния процент, ако инфлацията бъде победена? Смея да твърдя, че борбата с инфлацията е само димна завеса, покриваща истинските цели за повишаване на основния процент на Фед и поддържането му на високо ниво.

Високият основен процент ще продължи да се поддържа при всякакви обстоятелства. Това е необходимо за подкрепа на щатския долар. Има нарастващо недоверие към американския долар като световна валута по целия свят (причините за недоверието, смятам, са ясни на читателите). Единственият начин да се поддържа интересът към долара и следователно да се запази статута му на световна валута остава високата ключова лихва на Фед.

В сферата на икономиката и финансите Америка е изправена пред избор между лошо и откровено лошо. Или държавен фалит в резултат на нарастващите разходи за лихви, или колапс на долара като световна валута. Америка все още не знае кое да избере.

Последвайте нашият Telegram канал! Натиснете тук

Коментари

коментари

Post Comment

www.faktibg.com