Елин Пелин: Любовта бяга от човешките сърца. Хората не са вече братя
Елин Пелин или Димитър Иванов Стоянов е роден на 18 юли 1877 година в село Байлово. Той е едно от единадесетте деца в семейството на Йото и Стоянка Иванова.
Бащата на твореца се занимава предимно със земеделие, но също е зидар, дърводелец, а често се случва да поправя и коли. Държи децата му да се изучат. Често им купува нови книги от пазара, на който продава вар. Така до малкия Димитър достигат едни от най-значимите произведения на тогавашната епоха – „Рибният буквар“ на д-р Петър Берон и едноименният роман „Под игото“ на Иван Вазов. Среща се и бунтовна литература, дело на революционери-писатели като Каравелов и Ботев.
След като завършва прогимназия Елин Пелин започва работа. Става учител в родното си село, но се опитва да влезе в художественото училище в столицата. Освен да чете, Димитър обичал и да рисува. След като не успява да влезе в желаното училище, се връща отново в Байлово и активно започва да се занимава с писане.
Пише най-вече за живота на село, затова често го наричат „певец на българското село“. Известен е и с други псевдоними: Благолаж, Камен Шипков, Елчо, Пан, Пелинаш, Поручик, Мито, Чер Чемер, Иван Коприван, Горна Горчица, Катерина.
В края на XIX век заминава за София. Трудно свързва двата края, но се започнава с известни хора като професор Иван Шишманов, който му помага да си намери работа. В началото на ХХ в., след кратка работа като библиотекар, Елин Пелин е командирован във Франция.
Заедно с Пейо Яворов, Елин Пелин е пазител на хранилището на Народната библиотека в столицата. По-късно е директор на къщата-музей на Иван Вазов.
Първите разкази от „зрелия“ период са „Ветрената мелница“, „Напаст божия“, „Андрешко“. Следва повестта „Гераците“. По време на Първата световна война в творчеството му влиза като тема патриотизмът. Именно тогава е издаден сборникът „Китка за юнака“.
Негови са още „Ян Бибиян“, както и „Кумчо Вълчо и Кума Лиса“. Произведенията на писателя са преведени на около 40 езика и четени в много други страни.
Умира на 3 декември 1949 година в София. Зад гърба си оставя изключително литературно наследство.
Днес си спомняме за този голям майстор на перото с някоко цитата от негови произведения.
„Съдбата е такава – за едни майка, за други мащеха…“
“Цвето, Цвето, чакай. Една дума искам само да ти кажа. Само една дума. Прошка не ща… Само това искам да ти кажа, че животът без любов нищо не е. Лула тютюн не струва.”
“Най-силна е онази любов, която може да проявява слабости.”
„Живеем като червеите в дървото, всеки гризе и си прави път според силите си.“
„Най-хубаво е да не казваш нищо излишно. Важното е да знаеш какво да кажеш, да имаш златна мярка.“
„Ако го нямаше злото, никой нямаше да знае що е добро.“
„Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова… да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек.“
„Ако в България се роди гений, то това ще бъде геният на завистта.“
„То целият свят е болен, синко… Едни от това, други от онова… Няма здрав човек на света… Гледаш – тялото желязно, а душата – гнилa…“
„Ще се оправят работите. Злото не е трайно, доброто е господар на човешкото сърце.“
„Тогава аз пристъпих треперещ, примрял от срам и сложих в скута ѝ като на жертвеник всичката иглика. Тя се посипа и попада по крачката ѝ. Ангелинка я прие с благодарствен и радостен вик.“
„Възможностите съществуват, за да се възползваме от тях.“
„Писателят се ражда с прочетените книжки.“
„Една чиста истина прави живота спокоен, една хубава лъжа го прави приятен.“
„Настоещето винаги е било море от чувства, по което се клатушкат хорските души, несигурни в своя път. Техните сълзи, техните вопли, радости, стремления, измами и душевни тържества, техните мисли и опити падат като скъпоценни бисери в бездние на това море. И когато то се оттече в далечното минало, хората намират на дъното му утаени всичките попаднали съкровища и черпят мъдрост.“
„Това, дето ми е на главата, мога да сваля, но това, дето ми е в сърцето, не мога да извадя.“
„Ей, хора, тая беда за вас е малко! Чумата, чумата ви се пада! Потънахте в грехове до шия, продадохте душите си на дявола, забравихте пост и пречест, пропихте се и разгневихте бога… Сега сърбайте каквото сте дробили! Думах ви да подновим параклиса под село – не искате! Теглете сега!“
„Книгите са като хората – казваше той, – когато остареят, стават мъдри.“
„Любовта бяга от човешките сърца. Хората не са вече братя.“
„Като заваля дъжд, та цяла неделя! Тихо, кротко, ден и нощ. Вали, вали, вали – напои хубаво майката земя, па духна тих ветрец, очисти небето и пекна топло есенно слънце. Засъхнаха нивята. Оправи се време – само за оране.“
Материалът Елин Пелин: Любовта бяга от човешките сърца. Хората не са вече братя е публикуван за пръв път на Животът е любов.
Post Comment