Какво знаем за новите анти-сателитни оръжия на Русия

Развитието на космически оръжия в Русия е в основата на „сериозната заплаха за националната сигурност“, спомената от конгресмен на САЩ Майкъл Р. Търнър. По-късно днес съветникът по националната сигурност Джейк Съливан ще проведе затворен брифинг по темата с водещи фигури от Конгреса и Белия дом.

От САЩ не разкриват в какво точно се изразява тази „сериозна заплаха“, освен, че е свързана с космоса и анти-сателитните възможности на Москва. Ролята на космическите системи в подпомагането на Киев, вероятно е накарало Русия да ускори разработването на новата си космическа тактика. Знаем, че в такава посока се движи и Китай.

Какво може да бъде новото анти-сателитно оръжие на Русия?

През 2021 г. Русия тества анти-сателитно оръжие. Тя изстреля апарат, който да създаде облак от отломки, застрашавайки серия от сателити.

В днешно време анти-сателитните оръжия за пряко попадение са твърде неефективни. САЩ имат стотици военни спътници в орбита. Ако в уравнението прибавим и военния потенциал на съзвездието за комуникация Starlink, то Америка има над 5000 спътника. Унищожаването им с пряко попадение е невъзможно. Дори създаването на облаци от отломки може да е неефективно.

И на теория Русия може да изстреля серия от ядрени ASAT, за да превърне космоса в забранена зона. Но подобен подход би бил небрежен и саморазрушителен, в допълнение към нарушаването на договора, забраняващ ядрените оръжия в космоса. Новата руска технология изглежда е нещо по-сложно.

На теория Русия може да изстреля серия от ядрени оръжия в космоса, които да взриви на определени места. Експлозиите биха повредили множество сателити. Но подобен подход би бил небрежен и саморазрушителен. Заедно с противниковите спътници, ще пострадат и апаратите на други страни, включително руски.

Освен това този подход нарушава договора, забраняващ ядрените оръжия в космоса. Новата руска технология изглежда е нещо по-сложно.

Има две възможности.

Една от тях е Русия да разполага с лазерно оръжие, което може да се базира в космоса и да е достатъчно маневрено. Няколко подобни апарата могат да неутрализират голямо количество противникови сателити.

Лазерът трябва да е разположен в космоса, за да не се влияе от земното време. Фактори, като влажност на въздуха и облачност сериозно биха намалили капацитета му.

Втората е ядрена. Детонация с мощност около 10 мегатона близо до границата на космоса може потенциално да създаде временен облак от радиация. Той бързо би повредил или извадил от строя голям брой сателити в ниска околоземна орбита.

Възможно е апарат със специфична орбита, да „минира“ околоземното пространство с ядрени взривове, които да прекъснат всички налични комуникации и средства за космическо разузнаване.

Спекулира се, че притесненията във Вашингтон са свързани с успешното разгръщане на мисията „Космос-2575“, изстреляна на 9 февруари. Мисията е строго-секретна и няма никаква информация за характера на сателита, освен че той е военен и на синхронизирана със Слънцето орбита.

Други твърдят, че „Космос-2575“ е разузнавателен сателит и не е свързан с скорошните притеснения във Вашингтон.

Макар информацията да е малко, сигурно е, че Русия и Китай разработват активно мерки за противодействието на хиляди сателити. Това изиска разработването на анти-сателитни оръжия от ново поколение. Можем да сме сигурни, че цикълът на удари и контраудари в космоса тепърва започва.