Зарежда се

Как Boeing изгуби космическата надпревара от SpaceX

Как Boeing изгуби космическата надпревара от SpaceX

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Преди 10 години ръководството на НАСА се събира на съдбоносна среща във Вашингтон, пише ArsTechnica. Целта ѝ е САЩ отново да могат да изпращат астронавти към Международната космическа станция – на свои ракети и от своя територия. Решено е програмата да бъде прехвърлена към частния сектор, макар парите за направата на нов космически кораб да идват основно от бюджета на САЩ.

Вижте как изглежда космическият кораб на Boeing >> >> >>

През 2014 година Boeing изглежда сигурен фаворит. Нещо повече. Мнозинството от ръководните кадри на НАСА са на мнение, че Boeing трябва да е единствената компания, която да разработи новия американски космически кораб.

Само няколко гласа се обявяват в полза на втория претендент, SpaceX. Малко след това НАСА прави своя финален избор.

Boeing получава 4,2 милиарда долара за разработване на космически кораб, а SpaceX взема почти двойно по-малко – 2,6 милиарда долара.

В Boeing са доволни, макар да са лобирали за това да са единственият участник в проекта. Те все пак са възнаградени с почти две трети от бюджета за нов космически кораб и са сигурни, че лесно ще победят “новобранеца” SpaceX по пътя към космическата станция.

Усещането за триумф и надмощие се изпарява бързо.

Вече четвърта година SpaceX изпращат астронавти до МКС, а Boeing дори не са осъществили първия си пилотиран полет. В рамките на последните две седмици той бе отложен 3 пъти и вече въобще не е ясно кога ще излети апарата.

Как се стигна до тази ситуация?

Генезисът на проблемите с космическия кораб на Boeing

Когато договорите са възложени, SpaceX разполагат единствено с товарния кораб “Дракон”, който през 2014 г. изпълнява снабдителни мисии до МКС. Компанията на Илон Мъск няма никакъв предишен опит с пилотирани мисии в космоса.

Ситуацията е коренно различна в Boeing. Там имат десетилетия опит в пилотирани мисии, които могат да се проследят дори до кацането на Луната. Освен това Boeing вече са спечелили договор за изграждането на основната степен на новата лунна ракета на НАСА – SLS.

Командирът на първата пилотирана мисия на Boeing в космоса издава предупреждение

SpaceX имат и още един проблем – те са с по-малък екип и са претрупани от работа. Към 2014 година в процес на развитие са ракетите Falcon 9, а инженерите са концентрирани в създаването на технология за многократната им употреба.

Boeing обаче имат проблем от по-различен вид. Те никога не са работили по космическа програма с фиксиран бюджет.

Директорите на компанията традиционно са свикнали да диктуват условията си към НАСА, а правителството на САЩ да плаща всички допълнителни и извънредни разходи. Фиксираният бюджет означава, че всеки цент над него, ще дойде от сметката на корпоративния гигант.

Разликата между философията и структурите за вземане на решения на двете компании позволи на SpaceX да се отличи в среда с фиксирани цени, докато Boeing се препъна, дори след като получи значително повече финансиране“, каза Лори Гарвър, заместник-администратор на НАСА от 2009 до 2013 г.

Още от старта Boeing решава да подходи към проекта по по-пестелив начин. Корпоративната структура на компанията е максимално разделена на почти независими едни от други звена. Междувременно, в SpaceX всички работят като един голям екип.

Например, Boeing няма единен екип от програмисти, които да напишат софтуера за космическия кораб.

Екип във Флорида пише кода за бъдещия кораб докато той е на земята. Екип в Тексас пише кода за управление на полета, след излитането му. Това не само е рецепта за катастрофа, но създава и вредно вътрешно съревнование.

Когато наземният софтуерен екип посещаваше колегите си в Тексас и обратно, взаимодействията са ограничени и напрегнати. Двата екипа избягват да споделят работата си един с друг. Започват взаимни обвинения в забавяне.

При договор с фиксирана цена една компания получава плащане, когато постигне определени етапи.

Завършвате софтуера? Печелете плащане. Казвате на НАСА, че сте построили компонент за космическия кораб – получавате следващия превод. Този вид договорна структура стимулира мениджърите да постигат етапи, а не резултати.

В надпреварата за по-бързо отпускане на средства, много от работата се пришпорва и не е напълно завършена, когато е обявена за “готова”.

В Boeing решават, че няма да е фатално, ако прехвърлят довършителната работа върху крайните етапи на проекта.

Така се стига до първоначалния тестов полет на космическия кораб “Старлайнер”.

Първият голям неуспех

На 20 декември 2019 година апаратът на Boeing излита успешно към космоса. Проблемите започват 30 минути след старта.

Грешка в софтуера кара часовникът на космическият кораб да брои грешно изминало време от началото на мисията. Това води до неправилен разход на гориво и невъзможност за достигане до Международната космическа станция.

Втора грешка в кода е уловена само няколко часа преди превозното средство да се върне на Земята. Тя е отстранена “на пожар”, защото би могла да доведе до сблъсък между сервизния модул на “Старлайнер” и капсулата на екипажа. Това би довело до експлозия.

Подизпълнител на НАСА: Изстрелването на Boeing трябва да бъде спряно

Висши служители на НАСА по-късно ще обявят мисията за почти катастрофален провал.

Джон Мълхоланд, вицепрезидент, който ръководи програмата по това време, признава, че Boeing не са провели интегрирани тестове от край до край за цялата мисия.

Например, вместо да проведат софтуерен тест, който обхваща целия 48-часов период от изстрелването до скачването със станцията, Boeing разделили теста на части.

Цената никога и по никакъв начин не е била ключов фактор за това как трябва да тестваме и проверяваме нашите системи“, оправдава се Мълхоланд.

Неуспехът с първата безпилотна мисия коства първото място в надпреварата. Само няколко месеца по-късно SpaceX изстрелва хора на борда на своя космически кораб до МКС.

Провалът със софтуера не е прецедент.

Още преди първия полет възниква сериозен проблем с двигателите на капсулата.

Boeing натоварват Aerojet Rocketdyne в разработката на ускорители за “Старлайнер”. От своя страна Rocketdyne прехвърля работата на различни подизпълнители.

Партньорствата между две големи аерокосмически корпорации са тромави и скъпи. През юни 2018 г., “Старлайнер” претърпява аномалия по време на наземен тест. Това води до изхвърляне на повече от 1800 килограма токсичен монометилхидразин върху тестовия стенд.

За късмет до експлозия не се стига, но огромно огнено кълбо поглъща поддържащото оборудване. Аномалията е причинена, поне отчасти, от лоша комуникация между Rocketdyne и Boeing относно ускорителите.

Проблемът изглежда на пръв поглед решен, но след първия полет ще се появят още неизправности с хардуера на космическия кораб.

Черното десетилетие на Boeing

Всички проблеми на Boeing със “Старлайнер” се разиграват на фона от лавина от злополуки и инциденти на компанията с нейния авиационен бизнес.

Поредица от инциденти. Какво се случва със самолетите на Boeing?

През октомври 2018 г. и март 2019 г. две катастрофи на сравнително новия самолет Boeing737 MAX убиват 346 души. Самолетите са спрени за месеци.

В допълнение към плащането на клиентите и семействата на жертвите, заземяването на 737 Max за почти две години струва на Boeing 20 милиарда долара.

Тази критична загуба на пари идва, когато космическото подразделение на Boeing е пришпорвано да завърши работата по “Старлайнер” колкото се може по-бързо.

Началото на пандемията от COVID-19 през пролетта на 2020 г. забавя допълнително проекта. Пандемията ускорява пенсионирането на опитни инженери от компанията.

Оказва се, че най-добрите кадри в Boeing са съсредоточени върху кризата със самолетите, а специалистите от космическото поделение започват да напускат.

Равносметката

Корозия в капсулата, причинена от неочакван конденз; проблеми с клапаните на двигателите; проблеми в парашутната система; разхлабени части, които падат от кораба при транспорт към ракетната площадка; софтуерни проблеми, правещи невъзможно изпълнението на мисията – това са само част от най-съществените инциденти с космическия кораб на Boeing.

Вторият тестови полет на “Старлайнър” се реализира цели две години и половина след първия. Датите за полета буквално се променят през месец. На 4 август 2021 година корабът е спрян от изстрелване, докато е на ракетната площадка. Открит е проблем с клапите. Първоначално от Boeing смятат, че ще отстранят дефекта за няколко дена, но в действителност това им отнема почти 12 месеца.

На 19 май 2022 година космическият кораб осъществява втория си полет до МКС. Този път мисията е успешна. Забавянето обаче оказва влияние на бъдещия полет с хора на борда.

Равносметката е следната. Според оригиналния план “Старлайнер” трябваше да излети с хора на борда през 2017 година, но това ще стане чак сега – през 2024 г.

Още по-лошо. Изглежда ситуацията с клапите се повтаря. Изстрелването в началото на май бе спряно минути преди старта. Проблемът се очакваше да бъде бързо отстранен и новата обявена дата за полета бе 10 май.

В последствие излезе все още не потвърдена информация, че клапите може би са дефектирали отново. Датата, обявена от НАСА за старта, вече не е  толкова категорична. Агенцията заяви, че “Старлайнер” може да полети най-рано на 17 май, а в последствие промени прогнозата си за 21 май. С наближаването на тази дата от НАСА заявиха, че отменят изцяло полета без да се ангажират с обявяването на нова дата. Това говори, че проблемът е по-сериозен от очакваното.

За сега знаем само за “малък теч” на хелий от сервизния модул на кораба, но е възможно да има и нещо друго.

Забавянето от 7 години и серията от сериозни проблеми карат екипа на Boeing да е изтръпнал преди предстоящата мисия с хора на борда. Напрежението е повлияло и на НАСА.

Космическата агенция е закупила едва 6 полета на “Старлайнер” до МКС. Междувременно SpaceX вече е осъществил 12 оперативни мисии за агенцията и има закупени още 7.

Откриха мъртъв вътрешен информатор от Boeing

Провалът на програмата е толкова голям, че Boeing обмислят повече никога да не участват в космически проекти с фиксирани цени.

Говорител на Boeing по-късно отхвърли идеята, но допълва, че гигантът наистина няма да кандидатства за подобни проекти, ако трябва да изгражда апарати “от нулата”.

Boeing губи 1,5 милиарда долара, разработвайки “Старлайнер”. Ако проектът не бе с фиксиран бюджет, тези пари щяха да се платят от бюджета на НАСА.

Компанията ще трябва да става по-гъвкава, защото много от новите проекти на НАСА и Пентагона вече са с фиксирана цена.

Само за първото тримесечие на тази година Boeing загуби 222 милиона долара от две ключови програми на ВВС на САЩ – създаването на въздушната цистерна KC-46 и разработката на тренировъчния самолет T-7A Red Hawk.

Общите загуби по двата проекта за Boeing достига общо 8 милиарда долара.

Продължаващите инциденти с пътническите самолети определено не вещаят “облаците” над Boeing да се разсеят скоро. Всички се надяват, че серията неуспехи все пак ще бъде прекъсната с успеха на “Старлайнер”.

Последвайте нашият Telegram канал! Натиснете тук

Коментари

коментари

Post Comment

www.faktibg.com