Зарежда се

Кирил Петков: След МОЧА да махнем и паметник на Шипка, защото той напомня за руските окупатори

Кирил Петков

Кирил Петков: След МОЧА да махнем и паметник на Шипка, защото той напомня за руските окупатори

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

А сега, след като махнахме паметника на съветската армия, не е ли време да махнем и паметника на връх Шипка. Интересно ми е какво ще покажем на нашите поколения… Не можеше ли да се направи един именник на загиналите от болшевишката окупация и този паметник да стои като среден пръст  в историята ни.

Не напомня ли това унищожаване на паметници на времената когато се палиха Зимния дворец, когато се палеха всички останали символи на тъй наречената буржоазия на царската власт в Русия. Не напомня ли това на времето, когато ние горяхме и сривахме паметниците след 44-та година и не ни се позволяваше да изучаваме истинската история…

 

История е памет. А памет са и паметниците защото паметник произлезе от памет. Да си представим само за секунда семействата без тези архиви. Без фотоалбумите с дядовците с кремаклийки пушки и със засукани мустаци, с навуща и цървули. Без бабите ни в житните полета. Всичко това без нашите родители на квартални забави и на семейни соарета. Всичко това е нашата семейна памет.

Да си представим за секунда, че унищожим тази семейна памет. Че запалим тези снимки и тези фотоалбуми – не палим ли нещо от себе си, не палим ли мостовете зад гърба си. Защото ние сме формирани не само от гените, ние сме формирани и от спомените за нашето минало. Казват че човешката памет имала лимит.

Трябва да минат само 14 години след завършване на осми клас, за да забравиш физиономията на абсолютно всичките съученици. Както да изтриеш и спомените за тях. Ако ние тръгнем без спомени към бъдещето, къде ще стигнем. Защото какво гарантира, че ако нямаме тези спомени няма да повторим грешките… Да си спомним само за секунда как човечеството прие унищожаването на древните градове в Сирия от Светия джихад. Спомняте ли си как джихадистите трошаха с чукове нашето минало, човешката история. И ние с възторг ли гледахме на всичко това… Едва ли има някой на този свят, който да се възхищава от разрушението, освен варваринът. Да си представим за секунда, че пирамидите бяха унищожени – какво става тогава с човечеството, откъде идва и накъде отива това човечество. Къде са нашите корени Да, вярно, паметникът на съветската армия няма нищо общо с пирамидите и с древната история и въпреки това… Това е нашата история.

Как да кажем на тези след нас: “Толкова можехме, толкова оставихме”… Или ще кажем: “Толкова можахме, толкова разрушихме.”

Христо Стоянов

Последвайте нашият Telegram канал! Натиснете тук

Коментари

коментари

Post Comment

www.faktibg.com