Няма хора! До пет години ще трябват за работа половин милион работници. Кои сектори се оголват?
Следващите пет години се търсят още половин милион работници. Прави впечатление значителният очакван средносрочен дефицит на завършили специалност „медицина“, както и на медицински сестри. Демографските тенденции сочат към бърз спад на трудоспособното население. Това пише Труд позовавайки се на данни от Института за пазарна икономика.
Налице са значителни разлики между краткосрочните и дългосрочните потребности от труд както от гледна точка на профила на работниците, така и в тяхното регионално разпределение, като работодателите в София прогнозират значително по-сериозен недостиг на работници в следващите 3-5 години, а на преден план излиза нужда от разширяване на заетостта в търговията, туризма, икономиката и педагогиката.
Най-общо, работодателите изглежда очакват висок икономически растеж и възможности за разширяване на бизнесите си в средносрочен план.
Очакванията са да се търсят 243 хиляди специалисти с висше образование и 245 хиляди души със средно образование. С други думи, оцененият недостиг на кадри – който на фона на понастоящем изключително свитото предлагане на труд изглежда особено труден за запълване – в следващите 3-5 години приближава половин милион души.
Относно висшистите:
В търговията, туризма и транспорта се очаква недостиг от 194 хиляди души. Със сериозни очаквания за допълнителна потребност на работници е и индустрията – 68 хиляди души, както и строителството 46 хиляди души, както и групираните заедно сектори на държавното управление, здравеопазване, образование и социална работа 73 хиляди души. Разбираемо при последните има значително по-сериозен очакван недостиг на висшисти, докато в индустрията превес в съотношение около две към едно имат хората със средно образование, а в строителството има баланс.
Относно среднистите:
При специалистите със средно образование работодателите посочват най-сериозна потребност за професионалните направления „търговия на едро и дребно“ 26 хиляди души, „хотелиерство, ресторантьорство и кетъринг“ 15 хиляди, „строителство“ 14 хиляди.
По-интересно е обаче разпределението при висшистите, където на първо място излиза „Икономика“, с 14 хил. очаквани допълнителни работни места, като почти половината търсени икономисти са в търговията, транспорта и туризма. На второ място са педагозите – с потенциал за допълнителни 14 хиляди заети, както и ИТ специалистите (14 хил.) и специалистите по туризма (11 хил.)
Прави впечатление и значителният очакван средносрочен дефицит на завършили специалност „медицина“, както и на медицински сестри, които взети заедно са почти 16 хиляди работни места, което би ги поставило на първо място в търсенето на висшисти.
Докато настоящото търсене на работници е относително равномерно разпределено между водещите регионални пазари на труда, то средносрочното е изключително съсредоточено в столицата, където работодателите посочват, че ще се търсят 213 хиляди работници, предимно висшисти.
Далеч назад на второ място е Варна, с оценена потребност от допълнителни 34 хиляди работници, Пловдив с 33 хиляди и Бургас с 32 хиляди.
Дори и да се окаже, че за да постигне българската икономика своя потенциал за развитие липсват не половин милион, а дори само 200 хиляди работници, на този етап недостигът няма видимо решение. Демографските тенденции сочат към бърз спад на трудоспособното население, политиките по интеграция на неактивните и групите с ограничен достъп до пазара на труда буксуват, а страната далеч не е сред най-привлекателните за чуждестранни работници. Именно тези три посоки изглеждат и най-очевидните за работа в посока поне частично облекчаване на очакваните дефицити.
КритичноБГ обръща внимание, че десетилетия след началото на прехода редица сектори в бизнеса плащаха повече от отвратителни заплати съчетано с абсолютна трудова несигурност. И то пред широко отворените очи на държавната власт! Това отприщи вълна от напускащи страната в търсене на оцеляване. Това рефлектира и върху коректните работодатели.
Ефектът днес е налице!
Post Comment