Зарежда се

Писториус предупреждава германците да се подготвят за десетилетна конфронтация с Русия – Свят

Писториус предупреждава германците да се подготвят за десетилетна конфронтация с Русия – Свят

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Германският министър на отбраната Борис Писториус предупреждава германците да се подготвят за десетилетна конфронтация с Русия и бързо да възстановят въоръжените сили на страната, в случай че Владимир Путин реши да не ограничи действията си само в Украйна, пише “Ню Йорк таймс”.

В няколко неотдавнашни интервюта за германски медии Писториус заяви, че в момента Русия е напълно ангажирана в Украйна, но смята, че ако се стигне до прекратяване на огъня и президентът Путин има няколко години за рестартиране, той може да се опита да изпита единството на НАТО.

“Никой не знае колко дълго ще продължи всичко това“, каза Писториус, визирайки настоящия конфликт в Украйна, и се застъпи за бързото изграждане на германската армия и попълването на нейния арсенал.

Тези публични изявления на Писториус отразяват значителна промяна в мисленето на висшето ръководство на страната, което след края на Студената война не обръщаше особено внимание на въоръжените си сили. Сега опасенията стават все по-силни, но германското общество все още не вярва, че сигурността на Германия и Европа е фундаментално застрашена от агресивна Русия, отбелязва вестникът.

Фактът, че Писториус е един от най-популярните политици в страната, му дава възможност свободно да изразява мнението си – свобода, която вероятно няма дори канцлера Олаф Шолц.

Докато Шолц се готви да се срещне с президента Джо Байдън в Белия дом на 9 февруари, мнозина в германското правителство отбелязват, че няма да има връщане към предишните отношения с Русия на Путин, че не очакват голям напредък в Украйна тази година и че се опасяват от последици, ако Путин спечели там.

Освен това опасенията на германските служители се подхранват от дискусиите за това какво може да се случи с НАТО, ако Доналд Тръмп спечели изборите в Съединените щати и получи втори шанс да предприеме стъпките, които интуицията му диктува, т.е. да изтегли страната си от алианса, посочва вестникът.

Перспективата за преизбиране на Тръмп кара германските служители и много техни колеги от НАТО да обсъждат дали алиансът, чиято 75-годишнина те планират да отбележат във Вашингтон тази година, може да оцелее без Съединените щати начело. Много германски служители твърдят, че основната стратегическа надежда на Путин е разцепление в НАТО.

За германците това е истински обрат в мисленето. Само преди година НАТО празнуваше новооткритото чувство за обща цел и единство и мнозина уверено прогнозираха, че Путин ще се обърне в бягство.

Но сега, когато на Америка не може да се разчита, когато Русия се държи агресивно, а Китай упорито, когато конфликтът в Украйна е в задънена улица, а конфликтът в ивицата Газа предизвиква крайно негативни обществени емоции, германските официални лица започват да говорят за формирането на нов, сложен и проблемен свят, който ще има сериозни последици за европейската и трансатлантическата сигурност, отбелязва “Ню Йорк таймс”.

В момента се засилват съмненията дали Съединените щати ще продължат да финансират битката на Украйна. Междувременно Германия, вторият по големина спонсор на Киев, се съгласи да удвои своя принос през тази година до около 8,5 млрд. долара.

Сега някои от колегите на Писториус предупреждават, че ако финансирането от САЩ престане и Русия излезе победител, следващата цел на Москва ще бъде значително по-близо до Берлин.

Например Бруно Кал, ръководител на германската служба за външно разузнаване Бе Ен Де (BND), заяви пред списание “Фокус”, че Русия ще остане заплаха дори когато Путин си отиде.

“Дори той да падне от прозореца или да пострада по някакъв друг начин, ще има достатъчно хора, които мислят точно като него и ще водят същата политика”, каза Кал. Целта на Путин е да възстанови старата мощ на Велика Русия, каза шефът на БНД и добави: “Ако Украйна бъде принудена да сложи оръжие, това няма да утоли жаждата на Русия за власт”. Кал предупреди, че ако Западът не покаже ясна готовност да се защити, Путин вече няма да има причина да се въздържа от нападение срещу НАТО.

Но когато биват запитани за евентуален конфликт с Русия или за бъдещето на НАТО, германските политици предпочитат да бъдат предпазливи, отбелязва “Ню Йорк таймс”.

През десетилетията след разпадането на Съветския съюз повечето германци свикнаха с мисълта, че ще бъдат в безопасност, ако работят заедно с Русия, а не срещу нея, и че Китай е важен партньор и пазар от критична важност за германските автомобили и оборудване.

Дори и днес Шолц – социалдемократ, чиято партия традиционно се стреми към силни връзки с Москва – изглежда не желае да обсъжда много по-конфронтационното бъдеще в отношенията с Русия и Китай, което германските ръководители на разузнаването и отбраната описват толкова ярко.

С изключение на Писториус, който беше малко известен преди назначаването му за ръководител на министерството на отбраната на страната миналата година, малко политици са склонни да повдигнат темата публично. Шолц е изключително предпазлив, защото не иска да навреди на отношенията на Германия със Съединените щати, но  и не иска да оказва прекалено голям натиск върху Русия и нейния непредсказуем президент, отбелязва “Ню Йорк таймс”.

Преди две години Шолц обяви нова ера за Германия – “Zeitenwende”: исторически поврат в германската политика за сигурност, който според него ще бъде белязан от значителни промени в характера и обема на разходите за отбрана и стратегическото мислене. И той вече изпълни обещанието си да отпусне допълнителни 100 млрд. евро за военни цели в рамките на четири години.

Тази година за първи път Германия ще изразходва 2% от своя БВП за въоръжените сили, като най-накрая ще постигне целта, за която всички страни от НАТО се договориха през 2014 г., но повечето експерти предупреждават, че това вече е твърде малко и твърде късно. Германия също така обеща да укрепи източния фланг на НАТО срещу Русия, като обеща до 2027 г. да разположи за постоянно една бригада в Литва.

По други въпроси обаче Шолц предпочита да действа изключително предпазливо. Подобно на Байдън, той се противопоставя на определянето на конкретни срокове за присъединяването на Украйна към НАТО, отбелязва вестникът.

Най-яркото доказателство за неговата предпазливост е продължаващият му отказ да отговори позитивно на настойчивите искания на Киев да даде на Украйна крилати ракети с далечен обсег на действие с въздушно базиране “Таурус”.

Великобритания и Франция предоставиха на Киев аналози на тези ракети – “Сторм шадоу” (Storm Shadow) и SCALP – миналата година и украинците ги използват, за да нанасят удари по руски кораби в кримските пристанища, за да принудят Москва да изтегли военноморските си сили. През есента Байдън неохотно се съгласи да предостави на Украйна АТАСМS – подобни ракети, но с по-малък обсег – около 160 км.

Ракетите “Таурус” имат обсег на действие над 480 километра, което означава, че украинците могат да ги използват за нанасяне на удари дълбоко в руската територия. Шолц не иска да поеме този риск – нещо, ЗА което беше подкрепен от Бундестага, който гласува против резолюция, призоваваща оръжията да бъдат предадени на Киев. Въпреки че това решение очевидно е в унисон с общото настроение на германците, Шолц старателно избягва темата. Канцлерът не иска да оказва прекалено голям натиск върху Путин и в това германците го подкрепят, отбелязва “Ню Йорк таймс”.

Проучванията на общественото мнение показват, че германците наистина искат по-боеспособна армия. Но според проучване на фондация “Кьорбер”, цитирано от вестника, само 38% от анкетираните искат Германия да участва по-активно в международни кризи – най-ниският показател от 2017 г. насам, когато този въпрос започна да се задава на обществеността. От тази група 76% са заявили, че действията трябва да се предприемат предимно чрез дипломация, докато 71% са против това Германия да поеме водеща военна роля в Европа.

Наскоро германски военни представители предизвикаха малка вълна от възмущение, като заявиха, че страната трябва да бъде “kriegstüchtig” – което означава, че трябва да има способността да води и печели война.

Норберт Рьотген, депутат от опозицията и експерт по външна политика, заяви, че терминът е “реторично престараване” и трябва да отпадне. “Шолц винаги е казвал, че “Украйна не трябва да губи, а Русия не трябва да печели”, заяви той, цитиран от “Ню Йорк таймс”.

“Това показва, че той винаги е имал предвид възможността за патова ситуация, която да доведе до дипломатически процес”, каза Рьотген. “Той смята, че Русия е по-важна от всички държави между нас и тях, липсва му “европейско” чувство и не иска да поеме ролята на европейски лидер.”

Рьотген и други критици на Шолц смятат, че той пропуска историческа възможност да поведе изграждането на общоевропейски отбранителен капацитет, който ще бъде много по-малко зависим от американската армия и ядрения възпиращ арсенал на Вашингтон.

Но Шолц явно се чувства по-комфортно да разчита на Вашингтон, а високопоставени германски служители твърдят, че той не вярва на френския президент Еманюел Макрон, който подкрепя европейската “стратегическа автономия”. Всъщност Макрон не среща особена подкрепа на континента.

Дори основната европейска отбранителна инициатива на Шолц – координираната наземна система за противовъздушна отбрана срещу балистични ракети “Небесен щит” (Sky Shield) – зависи от комбинация от американски, американско-израелски и германски ракетни системи. Това вбеси французите, италианците, испанците и поляците, които не се присъединиха към нея, заявявайки, че вместо нея е трябвало да бъде избрана френско-италианска система.

Осъществяването на амбициите на Шолц беше възпрепятствано и от отслабващата германска икономика. През миналата година тя се сви с 0,3 %, а през 2024 г. се очаква да се свие с 0,3 %.

Последствията от конфликта в Украйна и икономическите проблеми на Китай, които засегнаха най-силно автомобилния и производствения сектор, задълбочиха проблема, отбелязва “Ню Йорк таймс”.

Макар Шолц да признава, че светът се е променил, “той не казва, че трябва да се променяме заедно с него”, както се изрази германският анализатор Улрих Шпек. “Той казва, че светът се е променил и че ние ще ви защитим”, добави Шпек.

Но това може да изисква значително увеличаване на военните разходи – до 3 % от БВП на Германия. В момента малцина в партията на Шолц се осмеляват да предложат подобно нещо.

Според Чарлз А. Купчан, експерт по Европа в университета в Джорджтаун, германците и дори социалдемократите “осъзнаха, че Германия живее в реалния свят и че твърдата сила има значение”. “В същото време все още съществува надеждата, че всичко това е само лош сън и че когато германците се събудят, ще се върнат в стария свят”, допълва той, цитиран от “Ню Йорк таймс”.

Що се отнася до Бундесвера, Писториус  подчерта: “Трябва бързо да укрепим отбранителните си способности с оглед на неотложността на ситуацията на заплаха”, предаде ДПА.

“Затова трябва да вземем предвид, че [руският президент] Владимир Путин един ден може дори да нападне страна от НАТО”, добави Писториус. Все пак, ако това се случи, германският министър на отбраната заяви, че ще се случи между “пет и осем години” от сега. С призива си Бундесверът да стане “готов за война” той също така иска да “разтърси нашето общество”, каза той.

Министърът очаква предложения за повторно въвеждане на вариант на задължителна военна служба до април. Германия прекрати задължителната военна повинност през 2011 година.

Източник: inews.bg

Последвайте нашият Telegram канал! Натиснете тук

Коментари

коментари

Post Comment

www.faktibg.com