Тайната на кораловия замък: уникален паметник на любовта
За него се носят най-различни легенди. До днес учените не могат да дадат обяснение как е бил построен, при това от един-единствен човек!
Голямата група каменни фигури, с общо тегло около 1100 тона, е била обработена с най-примитивните инструменти, за да се превърне в чудна, обвита в мистерия къща с градина.
Ако пътувате с автомобил от Маями към Флорида сити по главната магистрала, на една от отбивките ще видите табела с надпис „Кораловият замък”.
Съвсем близо, в посока запад, се намира най-невероятното човешко творение, съчетаващо огромни камъни и цветя в едно.
Замъкът представлява комплекс от статуи и мегалити, обработени изцяло на ръка – двуетажна квадратна кула с тегло 243 тона, масивни стени, подземен басейн с вита стълба, каменна карта на Флорида, кресла, маса във формата на сърце, каменни Марс и Сатурн, точен слънчев часовник, както и 30-тонен полумесец, чийто рог сочи с невероятна точност Полярната звезда.
Най-странното е, че целият този комплекс е бил построен от един-единствен човек с ръст 152 см и тегло 45 килограма – Едуард Лидскалниниш. Камъните били взети от крайбрежието и обработени с инструменти, направени от стари автомобилни части…
Как е могло да се случи всичко това?
Легендите разказват, че Едуард е бил движен от своята нещастна любов.
В края на XIX в. в Латвия на бял свят се появил бъдещият строител на Coral castle. Когато бил на 26 години, той се сгодил за Агнес Скафс, в която бил влюбен страстно. Буквално ден преди сватбата обаче невестата развалила годежа! Момичето споделило с приятелки, че малкият и беден Едуард, който имал завършен едва 4 клас, едва ли ще я направи щастлива. Агнес се омъжва скоро след това за уважаван и заможен лекар, на когото ражда трима синове.
Потопен в мъката си, Едуард решил да напусне родината и да отиде на място, където нищо няма да му напомня за личната му трагедия. И така се озовал в Америка. Първоначално работел в Канада, след това се преместил в Калифорния, а накрая стигнал до Тексас. Но тъй като от дълго време го мъчила туберколозата, младият мъж решил да заживее в по-благоприятен климат. И през 1918 г. се преместил във Флорида. Купил малко парче пустееща земя и пристъпил към реализацията на замисъла си – строежа на кораловото съоръжение. Но земята се оказала неподходяща и Едуард купил нов участък от 10 акра.
И тук се появява първият въпрос – как е преместил там първите каменни блокове, които вече бил обработил?
Знае се, че е имал уговорка с приятел, който му дал трактора си назаем за вечерите. Никой обаче не видял как Едуард премества мегалитите. Разочарованият годеник работел само късно вечер, а когато го питали как го прави, отговарял, че е открил тайната на пирамидите.
Процесът по преместване на камъните отнел цели 3 години. А в резултат във Флорида се появила забележителност, към която мигновено се втурнали хиляди туристи.
Каменните блокове не са слепени със строителен материал, просто са долепени максимално един до друг.
На територията на замъка се влиза през огромна порта. Деветтонната врата е закрепена с по един клин при осите, но се отваря лесно. Първото, което се набива на очи, е причудливата кула с квадратна форма. Сред скулптурите има и небесни обекти – планетите Марс и Сатурн, както и един гигантски полумесец. Има каменни кресла и легла, както и чудесен подводен басейн, който се пълни с дъждовна вода.
А изсечената във формата на сърце маса веднага е определена като най-голямата в света валентинка.
През 1952 г. Лидскалниниш умира скоропостижно от рак на стомаха. Тогава в стаята на върха на каменната кула изследователи откриват записки, в които се говори за магнитното поле на Земята и за „управлението на потока от космическа енергия”. Без конкретни заключения…
Няколко години след смъртта на Ед, представители на Американското инженерно общество решили да докажат, че е използвал измама, провели експеримент – в замъка бил докаран огромен булдозер. Опитали се да повдигнат каменните блокове. Но не успяли да преместят нито един. Така тайната за начина на построяване на замъка останала неразгадана.
Според някои свидетели, които били деца по времето, когато Едуард строил своето чудо, разказали, че камъните буквално летяли във въздуха като детски играчки.
Съществуват различни версии. Според Рей Стонер, автор на една от книгите, посветени на Кораловия замък, Едуард е владеел тайната за управление на антигравитацията.
Според някои теории, планетата ни е покрита с огромни енергийни клетки, а на местата, в които се пресичат линиите, се концентрира вътрешна земна енергия, с чиято помощ могат да бъдат премествани различни предмети във времето и пространството, независимо от тежестта им.
Други изследователи са убедени, че замъкът е бил построен на мястото, където са се приземявали НЛО-та, а съоръжението е своеобразен „космически пунк за срещи”.
Неотдавна във вътрешността бил открит странен прибор, който учените определили като генератор на постоянен ток.
„Дори Алберт Анщайн не би могъл да разбере как е било построено мястото”, коментира Джон Пастеринг, инженер, интересуващ се от замъка от дете. Той отхвърля теориите за свръхестествени сили и магнитно поле. Според него, Едуард е владеел основните инженерни принципи за работа с каменни блокове и с помощта на проста система си е доставял материала до мястото… Каква обаче е била тази система Пастеринг не може да обясни.
Днес замъкът е обявен за едно от „чудесата на света.” Ежегодно е посещаван от повече от 100000 туристи. Но въпросите, свързани с появата му, остават.
Материалът Тайната на кораловия замък: уникален паметник на любовта е публикуван за пръв път на Животът е любов.
Post Comment