Зарежда се

Ярка демонстрация на корупционен манталитет и про-корупционно политическо поведение

Промяната

Ярка демонстрация на корупционен манталитет и про-корупционно политическо поведение

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Битката срещу незаконното финансиране на партии и кампании е част от голямата анти-корупционна битка

В съвременната конституционна демокрация една от най-висшите форми на политическа корупция е незаконното финансиране на политическите партии и техните предизборни кампании. В литературата няма спор, че в политиката не трябва да има „кеш в торби“, защото това е корупция.

В едно от най-важните за юриспруденцията на САЩ в тази област решения на федералния Върховен съд – Buckley vs. Valeo (1976 г.), изрично се подчертава, че незаконното финансиране на кандидатите в избори съставлява корупционна дейност.
В тази връзка, Съдът постановява, че ограниченията върху „големите дарения за предизборни кампании“ са оправдани от надмощния интерес на държавата и обществото за „предотвратяване на корупцията и привидността на корупция, породени от реалното или потенциално принудително влияние на големите финансови дарения върху позициите на кандидатите и върху техните действия, ако бъдат избрани на длъжност“. Съдът определя по-нататък „корупцията“ като „големи финансови вноски… дадени за осигуряване на политическо съдействие от настоящи и потенциални служители“.

По темата са изписани томове, както в научната литература, така и в юриспруденцията на много държави. Поставянето на знак за равенство между корупцията и незаконното финансиране на партии и предизборни кампании е аксиома, по която няма място за спорове, нюанси и усуквания. Това е базисен демократичен стандарт и точка. За сведение на безпринципните медийни активисти и клакьори на „промяната“ в България, които нахално оправдават „кеша в торби“ на своите съратници от ПП-ДБ с глуповати съждения от типа „е, какво толкова“. Ами, точно толкова, колкото за всяка друга форма на корупция. Нищо повече и нищо по-малко.

Битката срещу незаконното финансиране на партии и кампании е част от голямата анти-корупционна битка на съвременното гражданско общество по света от десетилетия, а не от днес. Неслучайно, преди четвърт век, когато темата у нас още беше в зародиш, започнах да пиша и да предлагам идеи и правни механизми, а впоследствие като парламентарист – и да прокарвам закони в тази посока. Защото без интегритет във финансирането, не може да се очаква, че ще имаме политици и партии с интегритет. Заченатото в корупция не може да роди анти-корупционни плодове. Историята винаги опровергава наивниците и идеалистите, или пък обикновените политически тарикати, които си въобразяват обратното.

„В политиката има две важни неща. Първото са парите, а за второто не мога да си спомня“, казваше навремето анекдотично американският сенатор Марк Хана. С тази негова фраза започваше мой анализ, публикуван на 26 май 2000 г., т. е. точно преди 24 години, в най-влиятелния по онова време обществено-политически седмичник, издаван тогава от г-н Петьо Блъсков – в. „168 часа“. В статията се предлагаше de lege ferenda въвеждането на модерни механизми за прозрачност и контрол върху партийните и предизборните финанси.

И още – за първи път при действието на Конституцията от юли 1991 г. публично се обосноваваше необходимостта от въвеждането на преференциална избирателна система, която да даде възможност за гласуване по лични предпочитания в рамките на партийната листа, т. е. да се въведат т. нар. „гъвкави листи“, които да редуцират в известна степен ролята на партийните политбюра и така да се намали купуването на места в листите. За преференциалната избирателна система трябваше да измине повече от десетилетие, за да бъде въведена.

Но въвеждането на нови, модерни правила и контролни механизми за финансирането на партии и предизборни кампании стана по-бързо под знаменателя на анти-корупционните политики, които се изискваха от България във връзка с присъединяването към Европейския съюз. След ожесточени парламентарни дебати и политически маневри, като народни представители в XXXIX Народно събрание (2001-2005 г.), по инициатива на г-н Емил Кошлуков (тогава председател на парламентарната Комисия по въпросите на гражданското общество) и с мое активно участие, в крайна сметка успяхме да се преборим със съпротивата на разноцветните партийни политбюра (и леви, и десни!) още през 2004 г. А те се съпротвляваха на въвеждането на нови правила за прозрачност и контрол върху финансирането „на живот и смърт“, защото бяха свикнали на „кеш в торби“. При това много и предимно „кеш в торби“, защото Законът за политическите партии от 1990 г. беше доста лаконичен и дори беззъб в частта му за контрола върху партийните финанси – просто реалностите през 1990 г. бяха доста по-различни от тези след десетилетие на трансформиране на държавната собственост в частна по пътя на приватизацията и реституцията с всички противоречия и скандали, съпровождащи този гигантски процес. Въпреки че през 2004 г. успяха да орежат най-радикалните законови инструменти за прозрачност и контрол, които предлагахме, все пак с действащия и до днес Закон за политическите партии от 2004 г. основните механизми, формулирани в статията ми от 2000 г., бяха въведени.

При наличието на изградена анти-корупционна култура и манталитет, поне във водещите партии, ако не в обществото, и при реално функциониране на контролните органи, тези правила и днес, 20 години след приемането им, са напълно адекватни. Проблемът не е в правилата, а в манталитета на партии и политици. Не се очаква Наказателният кодекс сам по себе си да пречи да бъдат извършвани престъпни деяния – иска се ефективно правоприлагане и правораздаване. Така и правилата за финансиране на партиите и кампаниите остават на книга, когато самото общество и контролната система на държавата не се борят с вливането на незаконен кеш в партийните каси.

Припомням тези основни положения за незаконните партийни финанси, както и историческите факти по създаването на модерна правна уредба у нас, за да подчертая, че скандалите, в които от „Продължаваме промяната“ признаха, че са водили разговори как да прикрият незаконно финансиране, „кеш в торби“, са ярка демонстрация на корупционен манталитет и про-корупционно политическо поведение. В конкретния случай – на корупционния манталитет и про-корупционното политическо поведение на „Промяната“ и ПП-ДБ. „Кеш в торби“ е част от онова, което вече няколко години обозначавам като „африканизация на българската политика“. Европейска модернизация с африканизирана политика е невъзможна.

Тъжната реалност е, че протестите през 2020 г. бяха възприемани от мнозина от добросъвестните участници в тях като „анти-корупционни“, но в крайна сметка те произведоха про-корупционна „промяна“ и „алтернатива“, която се бори с корупцията чрез… корупция. Оказва се, че целият анти-корупционен патос е само „ала-бала“ за пред наивния електорат, от който се очаква да гласува с условен рефлекс като „кучето на Павлов“, колчем му посочат за плашило ГЕРБ и ДПС. Докато отзад „лидерите на промяната“ влачат „кеш в торби“, направляват „потоци от кеш“ и тънат в необясним от законова гледна точка „неофициален кеш“. Да не говорим за всички останали афери в управлението. Но знаете ли кое е по-тревожното от самото корупционно явление „кеш в торби“? Това е търпимостта към него. И омаловажаването му. Защото именно те са хранителната среда на политическата корупция.

Автор: Доц. д-р Борислав Цеков, Консервативен форум

trud.bg

Последвайте нашият Telegram канал! Натиснете тук

Коментари

коментари

Post Comment

www.faktibg.com