Абе, какво става?!? Пускаш БНТ – Ивайло Мирчев. Превключваш на БНР – пак Ивайло Мирчев. Сякаш държавните медии са в режим „Оземпик на повторение“, а дистанционното ти е заседнало на един и същи гост

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Абе, какво става?!?

Пускаш БНТ – Ивайло Мирчев. Превключваш на БНР – пак Ивайло Мирчев. Сякаш държавните медии са в режим „Оземпик на повторение“, а дистанционното ти е заседнало на един и същи гост.

Зрителите вече се чудят дали това е нов медиен формат – „Един човек, две студия“ – или пък експеримент по квантова физика, при който политикът съществува едновременно на телевизионен диван и зад радиомикрофон. Докато водещият в БНТ задава въпрос, от БНР идва отговор… със същия тембър, същите фрази и същия ентусиазъм.

По коридорите се шушука, че програмите се нагласяват така, че да му е удобно да тича между „Сан Стефано“ и „Драган Цанков“. Други твърдят, че има специална лента за бързо придвижване – нещо като политически ескалатор, активиран при спешна нужда от „правилното мнение“.

По-скептичните пък подозират техническо решение: предварително записан Мирчев, пускан синхронно в двете медии, за да няма разминаване в посланията. „Ефирна икономия – един гост, два ефира“, обяснява анонимен източник с поглед на човек, видял твърде много.

Каквато и да е истината, ефектът е налице: където и да завъртиш копчето – пак същото. А зрителят остава с въпроса дали следващата стъпка няма да е Ивайло Мирчев и в прогнозата за времето. Само да не се окаже, че и там е „почти едновременно“.