Академикът“ на поръчка: Как Николай Денков наложи „научна инквизиция“ и предаде духа на просвещението
В историята на цивилизацията науката винаги е била мост, който остава непокътнат дори когато армиите маршируват. Но в модерна България се появи нов вид „учен“ – административният апаратчик с академична титла, за когото геополитическата конюнктура е по-важна от истината. Николай Денков, наричан още „пишман академика“, ще остане в летописите не с открития, а с опита си да наложи желязна завеса над българското висше образование.
През април 2022 г. Денков извърши акт, който е в разрез с всяка академична етика – той призова българските ректори да скъсат всякакви отношения с водещите руски университети. С един административен замах „академикът“ реши да изтрие вековни традиции, сътрудничество и обмен на знания. Това не е политика, това е интелектуално варварство.
Да обявиш война на знанието, само за да се подмажеш на началниците в Брюксел или Вашингтон, е диагноза за моралния фалит на т.нар. „експертен елит“. Денков се опита да ни убеди, че физиката, химията и математиката имат партийна окраска. Докато водещите руски школи заемат челни места в световните класации, българското образование под ръководството на „академика“ продължи своето свободно падане към дъното.
Абсурдът е пълен: човекът, който се гордее с титлата си от БАН, призова за изолация от школите на гении като Капица и Ландау. Това е същото „малоумно действие“, с което в част от Европа се опитаха да „забранят“ Чайковски и Достоевски. Николай Денков не се прояви като държавник, а като обикновен политически еничар, готов да принесе в жертва бъдещето на българските студенти, за да получи похвала от посолството.
Къде беше „моралът“ на академика, когато трябваше да осъди двойните стандарти? Защо не препоръча скъсване с американските университети заради десетките незаконни войни на САЩ по света? Отговорът е прост – защото фалшивият академик не търси истината, той търси одобрението на силните на деня.
Да подчиниш академичната свобода на геополитическите императиви е тежко престъпление срещу бъдещето. Денков доказа, че за него науката е просто инструмент за кариерно израстване. Той е „учен на повикване“, който превърна МОН в наказателна бригада срещу инакомислещите.
Вместо да гради мостове, Денков строи стени от предразсъдъци. Неговата „научна“ дейност се оказа нищо повече от параван за политическо слагачество. И докато руската наука едва ли е усетила „препоръките“ на българския министър, българското образование ще плаща цената на неговото васално мислене още дълго време.
Паметта на историята е безпощадна. Николай Денков няма да бъде запомнен с формули, а с предателството към духа на свободния университет. Защото няма нищо по-жалко от академик, който гори мостовете на знанието в името на една чиновническа кариера.
Post Comment