Днес тук е НДК, а какво е имало някога
Преди 90 години е открит войнишкият мемориал край днешния НДК (СНИМКИ)
През октомври 1934 г. в северния край на пространството е открит войнишкият мемориал в памет на офицерите и войниците от Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полкове от Софийската желязна дивизия, които загиват през войните. Паметникът е съставен от 3 стени, разположени под формата на буквата „П“, върху които на емайлирани плочи са изписани имената на 3000 български герои. Трите стени са изградени върху калканите на съществуващи казармени сгради.

В най-високата част на западната стена пише „Загинали геройски за свободата и обединението на българския народ“, на източната – „Самопожертвали се храбро в предана служба на Царя и Отечеството“, а на южната – „ Благословени бъдете от майката родина – Вечна ви памет“. В пространството между плочите има розариум, върху който е поставена бронзова фигура на лъв, който държи под лапата си щит с картата на Санстефанска България. Паметните плочи са дело на арх. Александър Обретенов, а лъвската статуя е изработена от скулптора Михаил Михайлов.

След като там е издигнат мемориалът, мястото започва да придобива много повече важност, защото там се полагат венци в почит на загиналите, провеждат се военни церемонии и се посрещат най-видните гости на столицата. Но за нещастие, източната плоча, която е гледала към днешния булевард „Фритьов Нансен“ е силно повредена при агло-американските бомбардировките по време Втората световна война, а в последствие е разрушена напълно. След 9 септември 1944 г. комунистическата власт премахва лъвската статуя.

През следващите десетилетия мемориалът спира да изпълнява официалната си функция и мястото на НДК бавно започва да навлиза под светлините на светския живот на града. През 1967 г. там е построена сградата на модна къща „Лада“, която изработва дамски и мъжки официални облекла, чанти и обувки. „Лада“ е сред малкото фирми, привилегировани да обслужват българския и чуждестранен дипломатически корпус. Сериите им са лимитирани, а шивачите им обличат и редица именити дами и господа по поръчка. Модната къща издава и свое собствено списание за мода и бързо започва да налага модните тенденции у нас.

Към края на 60-те или началото на 70-те там се обособява и едно градско пространство с открита сцена, което започват да наричат „Монте Карло“ или „Монтето“ заради игрите на карти, табла и зарове, които се провеждат там. То става култово място за учениците от намиращата се в близост Френска гимназия.

Останалите казармени сгради и паметни плочи са премахнати при строежа на НДК, който започва през 1979. На мястото на войнишкия мемориал през 1981 г. е издигнат паметникът „1300 години България“ на скулптора проф. Валентин Старчев, който печели конкурса на тема: „Минало“, „Настояще“ и „Бъдеще“. Паметникът се извисява с ръст на 35 метра и композицията представя три фигурални групи, символизиращи книжовността, признателността и съзиданието.

Държавният глава Тодор Живков не харесва монумента и се разграничава от него, но след промените той влиза в международно признати маршрути на паметниците на тоталитаризма. Монументът се руши, а властта спира да го поддържа след 89-та и през 2017 се взима решението за неговото демонтиране, въпреки протестите и противоречията в обществото по въпроса.
Нов войнишки мемориал е предвиден в парка между булевардите „Арсеналски“ и „Черни връх“. Одобрен е проект на архитектите Станислав Константинов и Атанас Агура, който получава разрешително за строеж. Първа копка е направена през 2000 г., но до неговото изграждане така и не се стига. Днес на това място може да бъде видян само каменен блок, който гласи, че „На това място ще бъде възстановен паметникът с имената на загиналите войници от I-ви и VI-ти пехотни полкове от Първа софийска Желязна дивизия, но софиянци помнят колко бързо се променя пейзажа и историята на това място само за няколко поколения.
Източник: #soСофия
Post Comment