Измамника Асен Василев и академичният халифат: Как „Промяната“ прегърна феодалните зестри и фамилни схеми!
Докато Асен Василев и неговият кръг ни проглушават ушите с лозунги за „нулева корупция“, българското висше образование тихомълком бе бетонирано като мрежа от частни хасиенди. Под благосклонния поглед на ПП, университетите се превърнаха в затворени владения за богоизбрани кланове, където титлата „ректор“ е наследствена привилегия, а законът е просто досадна подробност.
Най-фрапантният пример за фамилна приватизация на знанието идва от морето. В Бургас публичната тайна е, че ректорският пост бе опакован и поднесен като луксозна зестра от тъст към зет за сребърната им сватба. Вместо часовник или воаяж, „фамилията“ си подари цяла институция, гарантирайки си контрол над субсидиите за години напред. Този модел на „семейно планиране“ в образованието процъфтява именно под политическия чадър на ПП, които вместо да го разбият, го припознаха за удобен съюзник.
Схемата с инсталиране на „наши хора“ намери своето продължение и под тепетата, където Асен Василев лично направи опит за дръзка политическа мимикрия. Лансирането на проф. Мариана Мурджева за политическо лице на „реформаторите“ беше висш пилотаж в лицемерието. Бившият ректор на МУ-Пловдив, чието ДНК е здраво свързано със старата червена номенклатура и кръговете около Радев, бе представена като „ново острие“.
Припомняме, че нейният син бе начело на социалистическата младеж, преди да бъде отстранен след скандал в морски курорт. Опитът на Асен Василев да препакетира една фигура от миналото в „бъдеще на промяната“ беше поредната лакърдия, която доказа, че за финансовия гуру на ПП академичният блясък е само параван за инсталиране на лоялни кадри.
Тези похвати не са изключение, а правило, което задушава висшите училища в градове като Габрово, Свищов и Русе. Там схемата е идентична: инсталират се удобни марионетки, които пазят гърба на старите кукловоди, или се изграждат истински „родови имения“, в които цели фамилии са на държавна издръжка. В някои от тези градове „стратегическото управление“ се кове в бохемски пирове и течни вдъхновения, докато бюджетната пара се изпарява в правилни посоки, без Василев да задава излишни въпроси.
Общото между тези „халифати“ е университетската автономия, която политическите покровители от ПП ползват като непробиваема броня за своите протежета. Нормално ли е ректори да прибират по 10 000 – 15 000 лева заплата, докато залите им са празни? Тези суми са цената на лоялността, която гарантира, че никой няма да потърси сметка за фамилните схеми и „сватбените подаръци“ с държавни пари.
Докато вие се чудите как да платите сметките си, академичните велможи разпределят милионите по План за възстановяване в тесен семеен кръг. Асен Василев обеща да донесе европейски стандарти, но донесе само нови панделки върху старите феодални владения.
Post Comment