Колко „случайности“ около ППДБ са нужни, за да поемат политическа отговорност?

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Когато Пейо Пеев беше удушен от майката на детето му и нейната майка, и двете участнички в ППДБ, беше случайност.

Когато директорът на столично училище беше заловен с хиляди записи от тоалетните на ученици и се оказа, че е от ППДБ, беше случайност.

Когато пловдивският учител, имал връзка с ученичките си, се оказа, че е активист на ППДБ, беше случайност.

Когато медицински център и козметично студио се оказаха, че са продавали записи на свои клиенти и са активисти на ППДБ, беше случайност.

Когато имаме шест трупа в педофилска секта, която е получила пълни държавни гаранции от МОСВ, МВР и МС по времето на правителството на Кирил Петков, плюс оръжие, изнудване и поне дузина свидетели на сборищата и дейността ѝ, виновна е мафията, не ППДБ, които са дали индулгенции на убийците, без да им мигне окото, правили са бизнес с тях, ходили са с кмета на София и депутати от коалицията на детски партита на Петрохан, защитават публично убийците и дори са ходили на антиправителствени протести заедно с тях, където са скандирали, че искат НОРМАЛНА държава.

Просто си представям как министър Сандов, министър Рашков, премиер Петков и кмет Терзиев стоят редом до убиеца Калушев и скандират: ИСКАМЕ НОРМАЛНА ДЪРЖАВА.

Тяхната нормална държава или нашата нормална държава?

Ако искаш, мога да ти предложа и по-стегната, по-ударна редакция, защото в момента текстът е емоционално силен, но на места прекалено претоварен и това отслабва ефекта.