Зарежда се

Колкото една лъжица: Мозъкът ни е „задръстен“ с микропластмаси

Колкото една лъжица: Мозъкът ни е „задръстен“ с микропластмаси

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Човешкият мозък може да съдържа до една лъжица микропластмасови частици или около седем грама. Това твърди ново изследване публикувано в списанието Nature Medicine.

Изследователите са открили тези „почти невероятни“ нива на микропластмаса и наночастици в мозъците на човешки трупове, казва съавторът на изследването Андрю Уест, невролог от университета Дюк, пред Лаура Сандърс от Science News.

Всъщност не повярвах, докато не видях всички данни„, казва Уест, цитиран от SmithsonianMag.

Въз основа на техния анализ количеството микропластмаса в човешкия мозък изглежда нараства с течение на времето: концентрациите са се повишили с приблизително 50 процента между 2016 г. и 2024 г.

Това увеличение е логично на фона на удвояващото се на всеки 10-15 години производство на пластмаса, съобщава Шанън Осака от Washington Post.

Изследването установява увеличаване на микропластмасите и нанопластмасите в мозъчната тъкан от десетки аутопсии, извършени между 1997 и 2024 г.

Учените също така открили микропластмасови частици в проби от черен дроб и бъбреци. Въпреки това, нивата на микропластмаса са 7 до 30 пъти по-високи в изследваната мозъчна тъкан, отколкото в черния дроб и бъбречната тъкан.

Човешкото тяло е много замърсено с микропластмаси – те са откривани в кръв, сперма, кърма, плаценти и костен мозък. Въздействието върху здравето остава до голяма степен неизвестно, но микропластмасите са свързвани с инсулти и инфаркти, допълват от „Гардиън“.

Учените също така установили, че концентрацията на микропластмаси в мозъчните проби била около шест пъти по-висока при хора, които са страдали от деменция.

Въпреки това, те подчертават, че деменцията сама по себе си причинява увреждания в мозъка, които могат да увеличат натрупването на микропластмаса, така че не бива да се прави пряка връзка между тях.

Предвид експоненциалното нарастване на микропластмасите в околната среда, тези данни изискват много по-големи усилия за разбирането на възможната им роля в неврологични заболявания или други здравословни ефекти,“ заявяват учените, ръководени от проф. Матю Кампен от Университета на Ню Мексико, САЩ.

Микропластмасите произхождат от разграждането на пластмасови отпадъци и са замърсили цялата планета – от върха на Еверест до най-дълбоките океани. Хората поглъщат тези миниатюрни частици чрез храната, водата и дори вдишването на въздух.

Проучването установява значително по-високи нива на микропластмаси в плацентите на преждевременно родени бебета. Друго скорошно изследване открило, че микропластмасите могат да блокират кръвоносни съдове в мозъка на мишки, причинявайки неврологични увреждания, но отбелязва, че човешките капиляри са значително по-големи.

Новото изследване, публикувано в списание Nature Medicine, анализирало проби от мозък, черен дроб и бъбреци на 28 души, починали през 2016 г., и 24 души, починали през 2024 г. в Ню Мексико. Концентрацията на микропластмаси била значително по-висока в мозъчната тъкан. Освен това, пробите от 2024 г. съдържали повече микропластмаси в сравнение с тези от 2016 г.

Учените разширили анализа, като включили мозъчни проби от хора, починали между 1997 и 2013 г. на източното крайбрежие на САЩ. Данните показали нарастваща тенденция в микропластичното замърсяване на мозъка от 1997 до 2024 г.

Най-често срещаната пластмаса била полиетилен – основният материал в пластмасовите торбички и опаковките за храни и напитки. Той съставлявал 75% от общото количество пластмаса средно. Частиците в мозъка били предимно наночастици и микроскопични люспи.

Концентрациите на микропластмаси в органите не били повлияни от възрастта, причината за смъртта, пола или етническата принадлежност на изследваните лица.

Учените отбелязват, че само по една проба от всеки орган била анализирана, което означава, че вътрешните вариации остават неизвестни. Освен това, разликите между пробите от Ню Мексико и източното крайбрежие на САЩ може да се дължат на географски фактори.

Тези резултати подчертават критичната необходимост да разберем по-добре пътищата на експозиция, усвояването, елиминирането и потенциалните здравословни последици от микропластмасите в човешките тъкани, особено в мозъка,“ заявяват изследователите.

Проф. Тамара Галоуей от Университета в Ексетър, Великобритания, която не е участвала в проучването, заяви, че 50-процентното увеличение на микропластмасите в мозъка през последните осем години отразява нарастващото производство и използване на пластмаси и е значително.

Това предполага, че ако намалим замърсяването на околната среда с микропластмаси, нивата на човешката експозиция също ще намалеят, което е силен аргумент за иновации, които намаляват излагането на тези частици,“ каза Галоуей.

Проф. Оливър Джоунс от RMIT University в Австралия заяви, че новото изследване е интересно, но малкият брой проби и трудностите при анализирането на миниатюрни пластмасови частици без външно замърсяване означават, че резултатите трябва да се интерпретират с повишено внимание.

 

Последвайте нашият Telegram канал! Натиснете тук

Коментари

коментари

Post Comment

You May Have Missed

www.faktibg.com