Момчето от крайния квартал, което сбъдна мечтата си

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Цецо Елвиса наскоро сподели във Facebook снимка от ученическите си години – от 9-ти клас. На нея още няма гъсти бакенбарди, но вече се вижда любовта му към Елвис Пресли.

В поста разказва за пътя си от училище в 96-то ЕСПУ „Леонид Брежнев“ (днес „Лев Толстой“) и краткото си обучение по инженерна химия, преди музиката да стане основното му призвание.
В публикацията той описва първите си участия след спечелен конкурс за млади таланти, работата в престижната програма „Долче Вита“ на Еди Казасян и началото на кариерата си като певец едва на 19 години – с костюма от абитуриентския си бал. Споделя също, че да си артист означава да имаш щипка лудост, постоянство и истински ентусиазъм, и разказва за контраста между избрания от него образ на Елвис и популярната по онова време музика на Лепа Брена и Миле Китич, която звучеше в родния му Люлин.

А ето го и него:

  Ето ме като ученик в 9 клас .
Още от тези години се увличах по Елвис, само че тук ,както се и вижда на снимката , нямах гъсти бакенбарди.
   
Завършил съм 96-то ЕСПУ "Леонид Брежнев "- сега "Лев Толстой" в Люлин"4 . После за кратко бях студент по инженерна химия ,преди да се посветя изцяло на музиката. 

   Имах късмета да спечеля конкурс за млади таланти след като завърших средното си образование и веднага да ми предложат участия в престижната вариететна програма " Долче Вита" на Еди Казасян , в новия и много модерен за времето си хотел "Родина" . 
   Едва 19 годишен ,с костюма от абитуриентския си бал тогава  , започнах да си вадя хляба като певец. 
  Един път ,който сам ме избра и по който не спирам да вървя вече толкова години,въпреки трудностите и предизвикателствата . 

   За да си артист се изисква щипка лудост ,постоянство,талант и истински ентусиазъм. Буквално да гориш на сцената и да не ти пука ,когато другите ти казват ,че музикант къща не храни. 

      Още повече,когато си избрал образа на Елвис пред този на Миле Китич например-доста по-близък и популярен на българската душа) 

  Казвам го с доза ирония ,но във времената,когато е правена тази снимка ,в родния Люлин комшиите лежаха под Москвичите  и Ладите си  да ги човъркат през уикенда ,а от транзисторите и вефчетата им се носеше музиката на Лепа Брена и Миле Китич,която буквално беше музикалния фон на квартала. 

     Та често ме гледаха странно и ми се чудеха  на бакенбардите)

За пътя си " От Люлин до Грейсланд" ще ви разкажа съвсем скоро в една нова продукция ,която подготвяме с много усмивки и хумор за вас)