Николина Чакърдъкова няма нужда от специално представяне. Всички сме чували песните ѝ, познаваме гласа ѝ, стила ѝ. В началото на февруари, на 7-ми, тя ще има концерт в София. Казва, че той ще бъде много личен, специален. Говорим си за него. И за живота такъв, какъвто е. 

От колко време сте на сцената?

– Откакто се помня. Колкото и клиширано да звучи, за мен е вярно. От първите ми мои, детски, спомени, винаги съм пяла. Дори леличката в детската градина, когато не исках да спя следобед, и ме вземаха долу в кухнята, аз им пеех. Имаше една леля Цеце, която казваше – „Качи се на сцената, печката е изстинала“. Това ми беше първата сцена, останала в моите спомени.

Вкъщи, когато бях малка, ние сме три деца, татко ми направи едно столче, да съм до кака и бате. Винаги съм искала да съм на високо, когато пея. След това – участвах в училищния хор. После станах солистка в ансамбъла на Гоце Делчев. Тогава видях и осъзнах какво е голяма сцена.

След това започна моята самостоятелна кариера, голямата сцена, от която не съм слизала 26 години.

Спомняте ли си първите песнички, които сте пяли?

– Помня ги. Първата беше „Щъркел шарен“ (запява веднага). С брат ми ги пеехме. Мама и татко искаха винаги да пея с кака и батко. Имахме своите детски дуети. Спомням си всички песни от различните възрасти, през които съм минала.

На вас душата ви е песен!

– За мен песента е част от живота.

За всички 26 години, в които сте на сцената, промени ли се нещо в бизнеса, в музикалния бранш, във възприятията на хората към народната музика?

– Всичко се променя с много бързи темпове. Буквално за година се случват промените. Може би, защото светът е отворен, информацията идва много бързо, имаме влияния от чужди страни.

Но ако преди 26 години, когато аз започнах да променям облика на народната музика, ако дотогава във времето назад всичко се случваше в ансамблите, с кавал, гайда, акордеон, сега е различно.

Реших да осъвременя старите песни, да променя звученето. Вкарахме бас китара, ритъм китара. Затова и може би много хора запомниха тези мои първи стъпки. Ние доближихме музиката до хората. Звукът се промени, осъвремени се. Получи се едно красиво, ново звучене.

Разбира се, не съм избягвала автентичните звуци, но ги комбинирах със съвременните. След това промених облеклото, включих танцьорите, хореографията. За мен в основата стои хубавата,мелодична песен, след това идва музиката, която да приляга на тази песен. Ако е тъжна – да ѝ дадеш веселост, ако е тъжна, да ѝ придадеш динамика, ритмика.

Предстои ви един голям, различен концерт – трудна ли е организацията?

– Няма да крием и да скромничим – по-различно от всичко останало е. След 25 концерта в Зала 1 на НДК, след три концерта в Арена 8888, стъпваме на този опит като основа и надграждаме, за да видим това, което искаме да постигнем сега. Трудно е, различно е, но се справяме. Сега всичко е в кръг – първа сцена, втора сцена, трета сцена, централна сцена. Настройват се камери, звук. Правим много репетиции.

Нито една част от публиката не трябва да е ощетена – затова на всяка сцена трябва да се случва нещо. Сценарият, режисурата, хореографита са по-различни, но финалът е красив, по-красив от всичко, което сме правили досега. Танцьорите имат сигурно 50 страници опис.

Кои най-емблематични, най-любими песни сте включили? Сигурно ще има и нещо ново?

– Да, ще има и ново, но то ще е малко, защото нашите почитатели имат нагласа какво искат да чуят, на какво им се танцува. Спектакълът е разделен на няколко части – четири части – Любов, Мъка, Гурбетчийство, Радост, Веселие, пак Любов. Всяка част е с различна музика, осветление… Различни картини.

Иска ми се публиката да изпадне в четири различни настроения, състояния на душата.

Ще има балерини на сцената с малък класически оркестър, плюс моя оркестър. Едно невероятно съчетание на фолклора с класическата музика.

Това е страшно много труд – срещи, организация, репетиции. Остава ли ви време за децата и внуците?

– Не, но те ме разбират. Дори децата ми казват – Бабо, нали след 7-ми ще се видим. Позволих си няколко дни покрай Коледа. На Нова година бях на работа. След това не съм приемала участия. Времето ми е разделено между интервюта, репетиции, срещи с танцьори, оркестър, вокалисти… Сега за три-четири дни се събираме всички за обща репетиции. Наели сме спортна зала в Гоце Делчев. Наели сме и Арената няколко дни по-рано, за да имаме време да изградим голямото съоръжение, сцената, декорите. Всичко трябва да се покрие с красиво осветление, феерия, звук.

26 години сте под прожекторите – в сърцата, но и в устата на хората. Как успявате да се опазите от негативната енергия, коментарите, клюките?

– Първото нещо, което ме спаси, беше, че останах да живея в малкия град. Когато изпадна в състояние на творчество, буквално изключвам. Попадам в моя свят, най-красивия. Той чист, в него няма война, клюки. Не искам да говоря с никой, който не е свързан с моята работа. Ходя си по моя път. Не ходя по утъпкани пътечки. Прокарваме си нов път.

Когато знам, че работя за себе си в правилната посока и когато публиката ми показва, че ѝ харесва, другото няма значение. Винаги си задавам един въпрос – човекът, който е написал това, дали е посадил едно дръвче, дали е направил нещо повече освен за себе си и за някой друг.

Възхищавам се на всеки, който е положил труд. Защото знам цената.

Уважавам всеки колега – артист, независимо от областта. Лично от мен към всеки един колега има поклон и адмирации. А след това публиката е тази, която ти показва дали си работил в правилната посока.

Чувстваме се добре на сцената, хората ни харесват и това ми дава увереността и самочувствието, че съм потребна не само на себе си, а и на голям кръг от хора. Мен това ме прави щастлива. Чувството, че съм потребна и полезна. Да съм причината някой друг да се чувства щастлив.

С каква енергия и нагласа влязохте в новата година?

– Пожелах си, освен да съм жива и да съм здрава, енергията, с която влязох в новата година, да ме владее цяла година. Човек, когато е в апогея си на работа и емоции, и дух, и тяло са в синхрон.

Пожелавам ви го от сърце. Да зарадвате своите почитатели и всичко да се случи така, както сте го замислили! Благодаря за отделеното време. 

Автор: Веселина Петрова
Снимки: Личен архив

Материалът Николина Чакърдъкова: Чувството, че съм потребна и полезна, ме прави щастлива е публикуван за пръв път на Животът е любов.

Коментари

коментари