Няма по-омерзителен език на омразата от езика на левичарското българско „правителство“
Луковмарш не може, но София прайд може.
Едното било език на омразата, другото – на любовта, според джендър – Сглобката.
Ха!
Няма по-омерзителен език на омразата от езика на българското правителство, което практикува мракобесна цензура.
Като са такива антифашисти, що разрязаха с флекс антифашисткия паметник?
Съветската армия сега окупационна ли е била, или ни е освободила от генерал Луков и съмишлениците му?
Има ли система в поведението на лицемерите на власт?
Или такива въпроси е вредно да се задават, вредно е изобщо да има памет…И паметници, понеже може да ни накарат да мислим, а ултралевичарите-глобалисти и дехуманизатори не се нуждаят от мислещ и буден електорат.
Важно е управляващите партии да пускат декларации на килограм, за да ги чуят в посолствата.
И досега никой от сглобката не може да ми обясни защо не вдигат паметник на жертвите от атентата в „Света Неделя“.
Вместо да бутат единия паметник, можеха да изградят антитеза.
Вместо да рушат, можеха да съзидават, в контекст. Да разгърнат фигуративно многопластието на историята.
По-лесно е, разбира се, да демонтираш, да забраняваш, да стигматизираш.
Твърде често – без никаква логика, проповядвайки взаимоизключващи се съждения.
И това е така, защото няма нито идеология, нито принципи, нито чувство за историчност, нито загриженост за подрастващите и тяхната образованост. Има ирационално, истерично навеждане пред всяка следваща конюнктура в името на обезродяването, обезбългаряването и користта.
Post Comment