Откъде поникна насилието в България ли? От дългата реабилитация на крайната десница, включително нацизма

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Няколко епизода от историята на реабилитацията на крайната десница, вкл. нацизма, в България след 1989 г. Извършена от *десни* политици, често *умерени*. Списъкът е дълъг, но съм сигурен, че ще можете да добавите още.

1990 г.: основани са Българската национално-радикална партия (БНРП), прочула се с протестите срещу връщането на имената на българските турци;

Българският национален съюз (БНС), чиито шпицкоманди действат и до днес, и чиито издателства, напр. „Еделвайс“, са редовни участници в различни панаири на книгата;

Българският демократически форум (БДФ), обявил се за идеен наследник на изрично фашистката и антисемитска организация Български национални легиони (1932-44).

1992 г.: Братската могила в Борисовата градина, съхраняваща костите на 17 български антифашисти, е официално призната за войнишки паметник, но същевременно цветната алея, водеща към нея, е окончателно заличена по времето на кмета Александър Янчулев (СДС).

1997 г.: на предсрочните избори БДФ се коалира със СДС и други десни партии в ОДС, вкарва 9 народни представители и излъчва двама ключови министри – Муравей Радев (финанси) и Васил Гоцев (правосъдие).

1998-9 г.: „граждански патрули“ на ВМРО срещу „ромската престъпност“.

2000 г.: депутатът Дянко Марков (ОДС/БДФ) от парламентарната трибуна нарича „вражеско население“ депортираните в лагерите на смъртта 11 000 евреи от окупираните от България територии в Гърция и Югославия по време на ВСВ; и досега българската държава не е поела отговорност за тяхното изтребление.

2002- г.: антисемитска публикационна и публицистична дейност на бившия главен редактор на в-к „Демокрация“ (СДС) Волен Сидеров.

2003 г.: провежда се първото шествие в памет на про-нацисткия ген. Христо Луков; властите и до днес не са намерили начин да забранят т.нар. Луков марш, който в последните години привлича неонацисти от цяла Европа.

2005 г.: основана е партия „Атака“, която директно влиза в Народното събрание с 21 депутати.

2011 г.: нападение срещу софийската джамия Баня башъ по време на петъчна молитва, извършено от активисти на „Атака“ и други десни формации;

по предложение на проф. Вили Лилков (ДСБ) Столичният общински съвет приема решение да се издигне паметник на противоречивия кмет на София инж. Иван Иванов, съдействал за интернирането на хиляди софийски евреи и по чието време ключови булеварди в столицата носят имената на Хитлер (Е.Георгиев) и Мусолини (Витошка).

2013 г.: Демократи за силна България се явяват на избори в коалиция с БДФ.

2014 г.: основан е Институтът за дясна политика, включващ светила като Георги Харизанов, Петър Николов-Зиков, Тома Биков и Нойзи Цветков – институтът става основен проводник за прокарването на „традиционните ценности“ по западен тертип;

евродепутатът Андрей Ковачев (ГЕРБ) кани Дянко Марков в ЕП.

2017 г.: крайната десница идва на власт: Обединени патриоти (ВМРО, НФСБ, Атака) се коалират с ГЕРБ; премиерът Бойко Борисов (ГЕРБ) и вицепремиерът Валери Симеонов (НФСБ) се шегуват с нацисткия поздрав, при това споменавайки Холокоста.

2020 г.: опит аудитория в Софийския университет да бъде наименувана на проф. Богдан Филов, министър-председател и регент преди 1944 г., известен със симпатиите си към нацисткия режим.

2022 г.: начало на военната агресия на Русия срещу Украйна – безчет евроатлантици се прехласват по батальона Азов и игнорират реабилитацията на Бандера;

водещи български историци излизат със становище, което инсинуира, че в периода 1923-1944 г. фашизмът е по-скоро маргинално явление в българския политически живот.

2023 г.: общински съветници от Демократична България внасят предложение да се преименува уличката в Люлин, носеща името на българската еврейка антифашистка Виолета Якова, убила Луков; еврейски организации успешно се противопоставят на намерението така, както са осуетили и паметника на инж. Иванов.

и т.н. Но не, за избилото насилие са виновни „Путин“, „Даниил“ и „ислямомарксистите“.

Коментари

коментари