„Приказките на Асен Василев“ в Стара Загора: Доц. Койнарски ни чете за „нов прием“, докато шайката на ПП източва университета

Седмицата на любовта и виното отмина, розовият прах от Свети Валентин започна да сляга, но в Тракийския университет (ТрУ) театралните постановки продължават с пълна сила. На 17 февруари 2026 г. национален ежедневник ни сервира поредната порция академична фантастика. Статията, претендираща да е новина за нови специалности и „модерен“ прием, завършва с култовата фраза: „…разказва доц. д-р Койнарски“.

И докато четяхме този литературен шедьовър, неволно се зачудихме: вестник ли държим в ръцете си, или сборник с басни за наивни данъкоплатци?

Доц. Койнарски, чието име в Стара Загора вече е синоним на „дискретната логистика“ на паркинга, ни реди приказки за иновации и зелена енергия. В неговия разказ всичко е розово и прогресивно – точно както го обича политическият му ментор Асен Василев. Но в тази приказка липсва главата за 65 000 евро, похарчени за петдневна „екскурзия“ до Сингапур.

Истината зад „новия прием“ е прозаична: шайката на „Продължаваме промяната“ (ПП) в университета има нужда от свежа кръв – нови студенти, които да захранват машината за такси, докато ръководството усвоява милиони от Плана за възстановяване. Под „високия стил“ на Койнарски прозира страхът, че ако схемите с рекета над чужденци и фиктивните докторанти лъснат докрай, „приказката“ ще завърши не с щастлив край, а с белезници.

Докато Койнарски „разказва“ на медиите, неговият партньор в управлението – проф. Николай Цанков – чертае „качеството“ на хартия. Това са двамата стълбове на модела „Василев“ в Стара Загора. Хора, инсталирани не заради научните им постижения, а заради специфичните им обвързаности на „левия бряг“, които гарантират желязна лоялност и пълна омерта.

За тях Свети Валентин е всеки ден, в който публичните средства текат към частни джобове. А медийните участия като това в „24 часа“ са само параван, закупен с благословията на политическия им паж Наско „Тъпото“ (Наско Василев), чиято единствена задача е да пази „момчетата“ от неудобни въпроси.

Иронията е болезнена: в статията Койнарски звучи като визионер от бъдещето, но в реалността на Тракийския университет той е по-разпознаваем с неформалните си срещи с посредници, далеч от светлините на прожекторите. Явно там се пишат истинските глави от неговия „разказ“ – тези, в които се разпределят комисионните от скъпите софтуери и се договарят „нашите хора“ за новите специалности.

Уважаеми „разказвачи“ от Ректората, времето на басните изтече. Свети Валентин си отиде, а Трифон Зарезан ви остави с тежък махмурлук от истината, която вече не можете да скриете. Вместо да ни четете приспивни истории за „модерен прием“, започнете да подготвяте показанията си. Защото пред закона разказите трябва да са фактологични, а не художествени. И този път краят няма да е „и живели дълго и щастливо“, а сметката за всяко откраднато левче от бъдещето на студентите.

Коментари

коментари