На Балканите всички се преструват на „нормални“. Нормалността отдавна е престанала да бъде мирно състояние, а роля, докато тичаме между работа, заеми, семейни очаквания, политика и телефони, които ти влизат в главата.

Смеем се на мемета, дразним се от коментари, псуваме в трафика и все пак си казваме: „О, добре съм.“

Ани Владимирова изважда това „добре съм“ на масата и го диагностицира като човек, който е наблюдавал какво се случва зад фасадата повече от 30 години.

Тя формално е „български“ психиатър, но диагнозата ѝ е валидна за целите Балкани. Същото стягане в стомаха, същата нервност в гърдите, същото желание да се „справиш“, без да плащаш цена, и тайната паника, че животът излиза извън контрол, са валидни за всички на този полуостров, пише Мотика.mk.

Баща ѝ, бежанец от Македония, я е възпитавал с едно изречение: „В тази къща плачем само за Македония“.

Ани трупа опит от дома. Родена е в град, където няма корени, разположения и „нужди на системата“. Баща ѝ е македонски бежанец, полиглот, когото изпращат навсякъде, където е необходим човек с език и умения. От него тя приема най-строгите житейски правила.

Връщат се от училище, някой наранява друг, разплаква се, а баща ѝ казва: „В тази къща плачем само за Македония. За нищо друго.“

Това е балканско закаляване, а не нежно възпитание.

По-късно тя ще измерва загубата на автономност в новите поколения с дисциплина.

„Чувствах се сякаш съм в психиатрична болница“

Ани описва чувство, познато на много балканци. Виждаш хора да говорят едно, мислят друго и се надяват на трето.

Неискреност, лицемерие, хлъзгави договорки. Тя го свързва с наследството от системи, които са учили хората да оцеляват, носейки маски.

Цялата обстановка ѝ се струва като колективна „психиатрия“ – среда, която принуждава здравите да се преструват на болни, за да не бъдат погълнати.

Нейният отговор? Дисциплина: учене, дипломи, специализации. Тя търси ред в свят, който не предлага такъв.

Комфорт, който „потушава“ децата и създава балканска заучена безпомощност

Най-интензивното нещо, което Ани казва, е за дома.

Тя говори за „заучена безпомощност“. Деца, които не излизат навън, не правят нищо сами, не се учат на автономност.

Те седят вкъщи, пред компютъра, без приятели, ядене и игра. Това не е защото са „лоши“, а защото възрастните са организирали живота им като хотел.

Сценарий, разпознаваем в Скопие, Белград и София. Дрехи, храна, транспорт, всичко е осигурено. Но детето не се е научило да си връзва „обувките на живота“.

Тези, които са имали най-трудното детство, често развиват най-голяма устойчивост. Без място за безпомощност, те трябваше да се справят.

Млади хора, които искат всичко веднага

От научената безпомощност се получава един порочен кръг. Младите хора навлизат на пазара на труда, но нямат нерви за процеса.

Младите хора не знаят как да издържат, видели са „истории на успеха“ в един клип и очакват бърз успех без дълъг път.

Те бързо променят нещата, бързо казват: „Това не е мое. Не го усещам.“

Компаниите панически предлагат още и още, а хората скачат от едно на друго място и никой не се задържа никъде.

Не е въпросът дали „вината е на младите“ или на „старите“, а че темпото на очакванията е по-голямо от темпото на изграждане на характера.

Всичко е налично, но мозъкът е празен

Ани говори за едно съвременно усещане на празнота. Има всичко, но нищо не е приятно за дълго време.

Хората живеят в режим на бързо удовлетворение. Срещите са с два клика, сексът за една нощ е рутина, съдържанието, което гледат, е все по-екстремно.

След известно време мозъкът спира да реагира и буквално крещи: „Имам нужда от нещо повече.“

„Жените, които имат „всичко“, идват в офиса и питат дали трябва да имат дете. А под въпроса се крие празнота. От друга страна, момчетата, които никога не са имали истински контакт с жена – живеят с порно и след това се отчуждават. Истинската близост се превръща в „шок на живо“.“

Ани не щади и мъжко-женските отношения

Тя вижда мъже, унижени от цинизъм, ирония и подигравки към усилията, които полагат по пътя си към жената.

Реакциите? Или агресия, или затваряне и студенина. Любовта се е превърнала в игра на доминация, слабостта е грях, по-лесно е да се зазидаш, отколкото да рискуваш да получиш подигравки.

Тя открито признава, че често насочва хората към психиатър – и подчертава: това не означава, че са „луди“.

Психиатрията се е променила много. Тя компенсира само биохимичните нарушения, както инсулинът компенсира диабета.

Някои състояния не се „оправят“ само с говорене. Това не е призив всички да приемат лекарства, а да се спре балканската гордост от страдание, докато вие тихо се разпадате.

Анонимността отваря сърцето на балканския мъж

Ани описва как са започнали онлайн психологическа помощ преди двадесет години – тогава хората дори не са искали да разкриват имената си.

Идвали са с прякори, защитени, и това им е помагало да се отворят честно. По-късно, след ковид, видеоконферентната връзка се е превърнала в стандарт и срамът е придобил нова форма: не е изчезнал, но е бил трансформиран.

Въпреки че голяма част от историята е диагноза на общество на ръба, Ани признава, че има „промяна“.

Хората започват да четат, да се интересуват, да търсят смисъл.

Дори технологиите – мозъкът ги е създал и ще се научи да живее с тях чрез адаптация.

Но Балканите трябва да признаят, че животът им тече като игра на нерви. В противен случай ще живеят в „колективна психиатрия“ и ще я наричат ​​„нормален живот“, казва Владимирова.

„8 от 10 от нас са за психиатър“ е предупредително послание.

Не сме клинично болни, но сме на ръба заради начина си на живот – бърз, без пространство за развитие, без автономност, с твърде много стимули и твърде малко близост.

Историята на Ани е комбинация от строг баща-беглец, дисциплина и офис, пълен с „изпразнени“ хора.

Между тези два свята се крие един и същ въпрос: какво означава да живееш като личност, а не като функция?

Едно изречение остава завинаги: „Помислете за последствията – преди да започнете да плачете.“

Материалът Психологът Ани Владимирова: На Балканите 8 от 10 души са „за психиатър“ е публикуван за пръв път на Животът е любов.

Коментари

коментари