Съученичка от гимназията на Бориславова: Лена Разгонената – така ѝ викахме в училище, не се спираше!
Всеки клас има своите легенди. Някой веднага се сеща за зубъра, който винаги знаеше всичко по химия, друг – за момчето, което успя да пренесе най-голямата дъвка в училищната история. А ние? Ние имахме Лена Разгонената.
Да, точно така. Лена беше от онези съученички, които никога не можеше да хванеш на едно място. Бегла среща в коридора и вече я нямаше – някъде тичаше, скачаше, спореше с учители или си уреждаше нови приключения. „Енергийна бомба“ би било подценяване на ситуацията.
Историята зад прякора ѝ беше проста – Лена просто не можеше да стои на едно място. Учителите често въздъхваха тежко при вида ѝ, защото знаеха, че или ще има въпрос с повишена сложност, или поредната идея за нещо щуро, което ще завърши с бележка в дневника. В един момент някой каза: „Лена е разгонена като пролетен заек!“ и това беше. Прякорът се запечата в училищната история.
Сред най-легендарните ѝ подвизи беше денят, в който реши, че звънецът за междучасието не е достатъчно звучен и донесе тромпет от музикалната стая. Разбира се, този акт на „звукова революция“ беше посрещнат с бурен смях от съучениците и с предупреждение за отнемане на дневника от страна на директора.
Имаше и случай, когато на спортния ден Лена се включи във всички дисциплини – от щафетата до хвърляне на гюле, и накрая завърши като единствената, която припадна от умора. За щастие, я свестиха с шоколад и кока-кола, което тя нарече „най-доброто възстановяване след тренировка“.
Post Comment