Служебният кабинет на Гюров е политически подарък за Борисов и Пеевски. Един голям „Петрохан“
Служебният кабинет на Гюров е политически подарък за Борисов и Пеевски. Знам, че това ще прозвучи странно на много хора, особено пък тези, които не са се интересували или занимавали с политика в дълбочина.
Но искам да ви кажа, че имаше причина Искра Михайлова от ДПС да е толкова усмихната в деня на връчването на мандата на Андрей Гюров. Всъщност ДПС си го казаха даже в прав текст защо са толкова радостни – от днес отговорността вече не е наша, от днес никой вече не може да каже, че Пеевски има нещо общо с управлението на страната.
А забелязахте ли, че Бойко се покри? И не, не е Делян Добрев причината. Дреме му да не казвам на какво на Борисов за Делян Добрев – винаги може да излезе в Тик-Ток и да метне два лафа, за да „успи“, както го нарича Томова, ехалето. Бойко се покри от преди това. Причината е, че най-вероятно и вътре в ГЕРБ бяха повярвали, че иде някаква „вълна“ за Радев. И Бойко активира старите си инстинкти, с които оцелява вече над 20 години в политиката. Хем хищнически, хем инстинкти за самосъхранение.
Борисов първоначално се юрна да дава интервюта къде ли не, особено на места, набедени през годините за „неудобни“ на Борисов. И хубаво го направи, та да видят хората колко точно неудобно място е прегръдката на съпругата на Иво Прокопиев в „Капитал“ или русофило-християнското интелектуалничене на Явор Дачков. Карбовски поне се опита да маркира някаква острота и опозиционност, но в крайна сметка даде на публиката си шоу. А Борисов, който от много години разбира с кожата си медиите и какво очакват водещите и зрителите им, даде „на всекиго по нещо“. Това особено добре си пролича по нескритата радост на Карбовски, който виждаше как Борисов сам си разиграва и развива ролята, която щеше да зарадва толкова много от зрителите на Мартин в YouTube.
Борисов помни как той самият дойде на власт едно време, много добре бе научен тогава как да се държи, какво да говори и какво да прави. И мисля, че Борисов се беше поуплашил малко, че може би наистина „Радев слиза“, което в главата на Бойко най-вероятно беше това: „Радев идва, наметнат с парадната си генералска униформа, и от сутрин до вечер говори по всички възможни медии, а ахкащи баби мятат кюлоти и сутиени с чашки D по него на митинги из малките населени места. Не се смейте, защото Борисов точно така дойде на власт едно време, а аз за разлика от други хора, помня много.
Борисов за точно 10 дни се разубеди, че нищо такова не „слиза“, а на „терена“ се появява един скован калъф, който е давал само 3-4 студийни интервюта за всичките си 9 години политическа кариера. И то предварително уговорени, контролирани, спокойни и почти винаги предварително записани интервюта във възможно най-комфортната среда, водени от благи интелектуални журналисти, а не от партийни ястреби като Мария Цънцарова.
На „терена“ беше слязъл човек, който 9 години имаше „медийните участия“ под формата на кратки брифинги „на крак“, където се издекламираха предварително заучени тези, лафове и опорки. Борисов видя опонент със слаби рефлекси, слаб усет, слаба харизма и слабо дар слово като цяло. Видя типичния военен, който нещо се мъчи в политиката и изглежда сякаш е принуден да е там, а не, че той се стреми да участва в нея.
Между другото, Томова отдавна ме ръчка да напиша как Бойко стана Бойко и да ви кажа защо няма вълна за Радев, а сравненията между него, Бойко Борисов и Симеон Втори са просто нелепи.
Единствената причина да не съм го направил е, че не искам да помагам на Радев. Ето, казвам ви го искрено.
Мисля, че човек, който идва, за да излъже родителите ни, възрастните хора, не заслужава да му посочваш грешките. Нека си блъска главата сам.
Редно е да напиша и няколко реда за Пеевски. За къде сме без него, нали е вся и всьо в тази държава.
Пеевски също се покри. Или почти. Той прави единственото правилно нещо за него в тази ситуация – спря да говори. Поспря и да се показва. Извади на преден план под прожекторите политическите доайени Искра Михайлова и Йордан Цонев, които вече са съвсем друга класа и, ако питате мен, ДПС ще има по-добро бъдеще, ако те превеждат напред през блатото на българската политика по-неопитните си колеги.
Но Пеевски все пак не се е скрил напълно. От около месец той се показва само по един начин – сред младежите на ДПС. Това не е лишено от логика и покрива няколко задачи.
Първо, младежите на ДПС в една не малка част последваха Доган при раздялата на партията. В последствие Доган ги използваше усилено – както в предизборната кампания, така и като преден фронт, лице и щит при отбраната на сараите му. В последно време картинката се промени: много отцепници, цели структури по места, в това число и младежите, се завърнаха в ДПС. А Пеевски беше достатъчно тактичен да не ги кара повечето от тях да се снимат с него „под герба“.
Днес председателят Пеевски показва на всички своя трофей – младежите на Доган, които се върнаха при него и при съратниците си, с които се разделиха в лятото на 2024 година. Това легитимира Пеевски като единствен автентичен лидер на ДПС, правейки именно доганистите да изглеждат като една маргинална фракцийка, съставена от най-близките приятели на Доган и техните деца.
Второ, в публичното пространство битува една теза, че Пеевски няма „автентични избиратели“. Че няма хора, които го харесват и подкрепят истински. Че, ако има такива, това са някакви орки, някакви беззъби цигани от махалите и всякакви платени изроди. Ами ето, че има автентични избиратели, има истински хора от плът и кръв, които са до него, подкрепят го и са готови да идат на изборите с него. На всичкото отгоре не изглеждат и като орки, а даже са симпатични и са млади.
Пеевски явно си е поставил за водеща цел в краткосрочен план да доприключи с Доган и да остане „единственото ДПС“.
За Пеевски предстоящите избори са просто етап – с Борисов и Радев ще се занимава после. Във всеки случай е правилно, че Пеевски търси да доукрепи максимално вътрешната стабилност на партията си и да я мобилизира максимално преди изборите.
Но не си мислете, че Делян Пеевски не работи и на другите фронтове. Напротив – по-скоро тези публични срещи с младежите на ДПС изглеждат като идеалното прикритие за това.
Запомнете това като аксиома: Пеевски е най-безобиден, когато се показва и говори, а е най-опасен – когато изчезне и не го виждате никъде.
Но да се върнем на Гюров. Контекстът от горните редове е важен, за да разберете в каква ситуация попада служебното правителство.
От утре не Борисов, не Пеевски, а „добрите сили“ ще са на власт. Не просто ПП-ДБ, не просто Костов, не просто Сорос, а видимо на власт идват най-кресливите морализатори от екрана на телевизора и смартфона. Алабализатори, които от години обикалят телевизиите и каналите в YouTube, за да баламосват хората – нещо, което се усили особено много след руското нахлуване в Украйна през 2022 година. Тогава довчерашните антикорупционни експерти станаха военни стратези.
Извадени от нафталина костовисти, пишман-аниткорупционери, подплатени с грантове, и всякакви „независими експерти“ – всичко това влиза в бъдещия „Кабинет Гюров“. Само се надявам да му измислят и собствено лого, както беше с този на Николай Денков, за да го „брандират“, да го „опаковат“ за повече уникалност, та да могат хората по-лесно да го сочат с пръст и да „правят разликата“ спрямо всичко, което е било в тази роля досега.
Гюров сам по себе си е одиозен тип – бивш ръководител на поляна с дупки поема сега да менажира цялата държава. А едно време се възмущаваха от Пламен Николов от ИТН, че не ставал, защото продавал шнорхели и бански. На ви сега стикове за голф на квадрат.
Най-готиното на „Кабинет Гюров“ обаче е друго. От много години върлува една легенда, че едва ли не правителството на Костов било най-великото и успешно на Прехода. То ни спасило. То повело България към необратимата ни евроатлантическа ориентация. Нищо, че тая ориентация я реши самата БКП още 1990-1991 година, и дори Жан Виденов беше твърд радетел на членството ни в ЕС. Но нищо, с годините всичко се приписа на евангелизирания политически светец Иван Костов. Евангелизиран от същата тази „общност“, която се суче и вие, и се чуди къде да се скрие от собствената си вина в случая „Петрохан“.
Имам приятели, които убедено вярват, че „най-добре е за България Костов да се върне“ и да поеме държавата.
Ами ето, драги пребоядисани другари, „Костов се завръща“. Министрите и приятелите на Командира и техните деца ще имат възможност да покажат на деградиралите млади политичета „как се прави тая работа“.
Аз мога много точно да ви кажа „как се прави тая работа“ точно от Надка Михайлова, но нека да ви оставя сами да го видите. Единственото хубаво е, че може би ще имаме за кратко някакъв реален шанс по време на парламентарен контрол да видим истински дебат на Йордан Цонев с Надежда Михайлова за това кой разби СДС едно време и как Надето доуби синята идея след това.
Не си правете илюзии. Министър на „честните избори“ е просто брандинг. Лого „Кабинет Гюров“ на глупостта. Опитът с предишните „служебни правителства на Радев“ е категоричен – ДПС увеличи гласовете си тогава и то при ниска избирателна активност. А ГЕРБ се завърна в мача след тежък нокдаун и първоначален отлив от 250 000 гласа.
Никаква борба с корупцията, никакво чегъртане на “mafiqta” и никакви честни избори няма да има. Ще има едно голямо СеДеСе – Стани Да Седна. Уреждат се „наши хора“ от НПО-тата, калинки от костово време и „сега им е паднало“ да нагласят родата и приятелите си надолу по администрацията до девето коляно.
Имат само 2 месеца за това, но понеже някои от тия министри са опитни, ще знаят как да си наместят хората техния ресор скорострелно.
Само вижте радостта в „синия сектор“ на социалните мрежи – радват се едва ли не вече виждат сламката, която ще ги измъкне от потъването им в блатото на Петрохан. А пък, ако покрай това можем да краднем по някое евро и да си купим с него някой и друг глас „за нашите“ – още по-добре. Защото борбата не е с това как да се спре търговията с гласове, борбата е как да се овладее тази търговия така, че да работи „за нашите“.
Всички, които са се занимавали с политика у нас знаят, че изборите не се „уреждат“ по време на кампанията или в последния момент. Каквото е трябвало да бъде нагласяно, е „оправено“ още през януари, ако не и още в дните след оставката на Желязков.
Едрият контролиран и корпоративен вот отдавна е съгласуван и нагласен. Махалите най-вероятно и те са уговорени вече кое как ще се случва. Тези, които следяха внимателно изборите по време на служебните правителства на Радев през 2021 година най-вероятно са усетили, че „системата умее да се адаптира към новите реалности“. Дали ще е с машини, без машини или с димни сигнали – все тая. За всичко си има как, кога и колко. Всичко останало е прах в очите на публиката.
Но каквото и да стане, виновните вече няма да са Борисов и Пеевски, виновните ще са Гюров, Костов, Сорос и „добрите сили“.
Ако Пеевски си увеличи гласовете – Гюров ще е виновен. Ако ПП-ДБ не успят да изкарат повече от обичайното си – пак Гюров ще е виновен. А за високите сметки за ток и евентуалния ръст на лихвите по кредитите кой ще е виновен? Разбирате ме, предполагам. Ето затова Искра Михайлова и Йордан Цонев се усмихват: защото политиката е като махало – днес се е люшнала на една страна, а утре ще е на другата.
За жалост обаче, единственото реално нещо, което „Кабинет Гюров“ най-вероятно ще успее да постигне, е да потули случая „Петрохан“.
А от това ще загубим всички ние като общество. Либералната НПО секта ще спечели, че техните хора в политиката ще им спасят задниците, но ще загубим ние като общество. Но и това потулване трудно ще се обясни и за него също Гюров ще е виновен.
Въобще тази кампания има съвсем реалния потенциал да се превърне в един голям изборен „Петрохан“. И от това познайте #кой ще спечели най-много.
Филип Антонов
Post Comment