Спомени от великия соц: Колко струваха колите
На снимката е листовка с ценоразпис на цените на автомобилите, които предлага „Кореком“ с валута – долари и рубли. Вижда се какво може да се купи на българския пазар през 80-те години.
Моделите коли, предлагани от „Кореком“ могат да се купят с валута, без купувачът да чака ред, както е от „Мототехника“. Работилите в Либия и др., шофьори от международния транспорт, лекари в Алжир и др., дипломати, могат да купят с долари. Работилите в СССР – по дърводобива в Коми и др. – могат да купят с рубли, но само руски коли.
Единствените западни марки са „Опел Рекорд“ и „Рено 18“, само в долари. Тези марки са само определен брой внесени еднократно, и се продават докато свършат, няма постоянен внос.
По това време официалният курс на БНБ е 0,98 лв. за 1 долар. Няма чейнджбюра, банките не продават валута, само за командировки в чужбина се получава разрешение за точно определена сума или самата институция осигурява в брой според дните на командировката.
Работилите на Запад не получават от Външнотърговска банка долари в брой за пазаруване в „Кореком“, а бонове – ценни книжки със стойност 1, 5, 10 долара.
На черно доларът върви по 3 лв. към 1980 г., стига до 5 лв. в края на 1989 г. Колите обаче се купуват с банков превод, не става да си купиш на черно и да платиш на касата в „Кореком“. С пари в брой в „Кореком“ купуват само музикални уредби, телевизори и др. техника, бормашини, инструменти, кафе (което е дефицитно тогава), уиски, шоколади и др.
Както се вижда от ценоразписа, „Лада“ 1200 – Жигули струва 3000 долара. От „Мототехника“ същата се купува за 6100 лева, но се чака ред около 15 години, с първоначална вноска от 1500 лв., която седи като депозит, от момента в който подаваш заявка за купуване на кола.
Бившият шеф на „Мототехника“ Борис Мареков казва за онова време – „Това не беше пазар, а разпределение“.
„Лада“ 1500 (тази на снимката на листовката) струва 3415 долара. От „Мототехника“ – 7800 лв., но след 15-ина години чакане. Поради това „Лада“ 1500 на старо, на 2-3 години и на 50-ина хиляди километра, върви по около 10 000 лева.
Какво е било това чакане за кола, може да разбере някой, който днес чака 9 месеца за джип „Дачия Дъстър“, примерно. Само че се чака не година, а 15 години.
От e-vestnik успяхме приблизително да установим точно какво е „поощрителна цена“, малко по-ниска, в ценоразписа на „Кореком“. Според едно постановление на Министерския съвет от 1985 г., ако се плати кола веднага изцяло в долари, в някакъв тригодишен срок, след като се е върнал заработилият чужда валута в чужбина, той плаща по поощрителна цена.
В онова време в „Мототехника“ „Опел“, „Рено“, западни марки като от „Кореком“, в левове не се предлагат.
Единствената западна марка в края на 80-те пусната в „Мототехника“ е един модел „Мазда“, много малко бройки, които са изкупени по специален ред с подписани от министъра на търговията разрешения, само за избрани от висшата и средна номенклатура. Децата на висшето партийно ръководство карат такива и предизвикват недоволство.
Друг начин да си купиш западна марка кола е на старо, от конфискувани на митницата или при други обстоятелства. Организират се специални търгове за това, но повечето от тези, които стигат до търг, са катастрофирали, повредени (виж тук репортаж от такъв търг от 1986 г. с повече подробности). По-запазените конфискувани по разни причини западни коли обикновено се купуват преди да стигнат до търг, с връзки и подписано от министъра на търговията разрешение, с което ги освобождава от търг.
Вносът на нови и стари коли от Запад е на практика забранен с 200% мито върху цената на автомобила като нов. В България се сглобява само един модел „Москвич“ в Ловеч.
За сравнение с цените на колите, към 1980 г. двустайна панелка в София струва около 10 хил. лв., за която също се чака над 10 години.
Печалбата за шестица от тото 2 е 20 000 лева. Печеливши фишове се продават с горница на бензиджии, бармани, склададжии и др., които не могат да докажат произход на парите си.
Листовка от „Кореком“ с цените на автомобилите през 80-те години.
Post Comment