Добро утро! Изпихте ли си кафето? Аз от 3 месеца пия чай или „фалшиво“ кафе, инка, ей така, за да видя каква е разликата. Но това всъщност няма значение…

И сега си помислете – пиете чай или кафе, гледате си в телефона или шофирате, возите се в автобуса, а там някъде, на другия край на света, някой като вас – ръст, пол, защо не и професия, вероятно не може да си пие чая, да си кара колата или да се вози в автобуса, защото около него падат ракети, дронове, защото някой друг, вживял се в ролята на Господ, е решил, че не е седнал правилно и сега го наказва.

Мислите ли, че е справедливо?

И защо му са на света военни съюзи, щом една страна едностранно решава, че може да започне да те „наказва“? Защо му е международен трибунал, като има ракети, дронове, самолети?

Колко назад се връщаме във времето, мълчейки, заривайки глава чак до дупето в пясъка, правейки се, че е правилно?

Децата там също имат право на детство, вкусна закуска, топло легло, колело, забавления. Какво получават? Сирени и в най-добрия случай лъжица студена, суха храна.

Кой решава? Защо позволяваме на един човек, на една държава да облича дрехите на Господ?

А вие какво хапвате с кафето или чая, кроасанче? Вкусотия! Усмихнат и успешен ден. Едни гледат Ергена, други – Страшния съд.

А казват, че надежда има. Аз лично напоследък нещо не я виждам. И не е като да не я търся. Търся и тук, у нас, където явно се случват и беззакония, и пладнешки обир, пък обраните си мълчат, срам ги е.

Нали все повтаряме, че свободата не се дава даром, тя се извоюва. Тогава защо сега не воюваме, а пак чакаме някой да ни спаси от демократичните ни изедници? Въпроси много. И завесата пада. Какво ни интересуват нас някакви си там…

Харесали сте нова рокля в мола? Красота. И заложните къщи, и те са доста красиви напоследък. И казината. И офисите за бързи кредити. Красотички. Като пиявици – пускат кръвчицата ни, ама то било за здраве. Усмихнат ден. Бъдете здрави!