Терористичната организация „Израел“ прави с палестинците това, което навремето апартейдът с чернокожите
На Западния бряг има улици с табели „Забранено за араби“ и селища, държани под ключ от окупатора, казва палестинският посланик в България
– Г-н посланик, днес, 29 ноември, е ден за солидарност с палестинския народ, но през последните десетилетия тази дата сякаш бе загубила смисъл. Трябваше ли да се случи бруталният терористичен акт на „Хамас“ на 7 октомври миналата година, отнел живота на 1200 души, а след него да дойде още по-бруталният военен отговор на Израел в Газа, където бяха убити повече от 40 хил. души, за да се сети светът и да получат палестинците наистина тази солидарност, която като народ винаги са заслужавали?
– Международният ден за солидарност е приет по решение на ООН, която по този начин иска да насочи вниманието на света, че има един проблем – палестинския, който не е решен, и има един народ, който продължава да е под окупация. Народите, които се намират под окупация, нито за миг не спират съпротивата, те водят непрекъсната война. Палестинците водят тази борба почти 100 г., тъй че 7 октомври не дойде от нищото и не се роди от вакуум. Несъмнено тази борба няма да свърши и днес независимо от убийствата, от геноцида, от етническото прочистване. Палестинците като народ ще продължат да се борят, докато не извоюват правата си.
По-голямата част от държавите в света, в това число и България, са имали в своята история борби срещу чуждестранно господство и колониализъм. Ние, палестинците, взимаме добрия пример от страните, които са водили борба и са постигнали независимост. Това е наше право, за да извоюваме своите права. Може би сегашният наш окупатор се различава по характеристиките си от класическия колониализъм, неговите сегашни съюзи в световен мащаб са по-различни, отколкото са били в миналото, що се отнася до сътрудничеството със Запада и САЩ, но това не може да отрече нашата борба и тя ще продължи, докато и ние не извоюваме свободата си.
Солидарността, на която сме свидетели, проявяват точно тези народи, които са водили такива борби в миналото, включително и много европейски народи като българския. Такава солидарност имаше и във войната през 1982 г., но разликата сега е, че истинският лик на окупацията е много по-ясен, по-брутален и по-кървав.
– Как може да се реши проблемът с израелските заложници в Газа и ако „Хамас“ е унищожен, кой тогава държи заложниците?
– Нека бъда ясен. „Хамас“ е част от палестинския народ. Аз съм против някои от действията им, но това не променя факта, че те са част от палестинския народ. Несъмнено заложниците трябва да бъдат освободени. Това е нещо, за което и ние настояване – прекратяване на войната, освобождаване на израелските заложници и на палестинските политически затворници, осигуряване на хуманитерни помощи за Газа и изтегляне на израелската армия оттам. Но нека ви уверя, че израелският премиер Нетаняху е този, който не иска заложниците да бъдат освободени. Той иска да срине Ивицата Газа и не го интересува дали заложниците ще бъдат убити. През март и април съпротивата бе готова да освободи заложниците. Когато президентът Байдън излезе с решенията, които бяха подкрепени от Съвета за сигурност на ООН, „Хамас“ незабавно заяви положително отношение към тази резолюция. Но Израел я отхвърли, въпреки че проектът бе представен от САЩ. И днес „Хамас“ проявява готовност за заложниците, но трябва да бъде прекратена войната и изтеглена окупационната армия, а това няма как да стане без споразумение.
– А с какво 7 октомври и войната в Газа промениха нещата в Западния бряг и палестинците, живеещи там?
– До този момент няма никаква промяна с положителен знак за палестинския народ. Окупацията продължава. Газа бе с наложена блокада за 17 г., което я постави в изключително тежка ситуация. Въпреки че съществува палестинска власт, Западният бряг също продължава да е окупиран. И тази система на окупация и апартейд се разпорежда навсякъде из нашите земи. Тя нахлува в градовете и селата и извършва арести и убийства, препятства всячески връзките между отделните селища и хората в тях.
През последните 10 години десетократно се увеличи израелската заселническа колонизация. Към момента броят на тези незаконни заселници е вече 1 милион и продължават да се строят колонии на Западния бряг. От израелска страна се приемат закони в полза на незаконните заселници, които всячески улесняват заграбването на земи и спират свободното движение на окупираните палестинци. По всякакъв начин саботират и усилията на палестинската власт да изгради своя икономика, която да не зависи от окупатора.
– Казвате, че Израел налага срещу палестинците система на апартейд – нещо, което много израелски официални лица вече не си правят труда да отричат, – за вас в какво се изразява това?
– На първо място, е препятстване на придвижването. В момента има пътища, на които са поставени едни червени табели „Забранено за араби“. Това е въплъщение на системата на апартейд. И е подобно на системата, съществувала едно време в Южна Африка. Ако аз искам да отида от Наблус до Рамала, което са 50 км, за това ще ми трябват най-малко 3 часа. Ако можех да мина по едно шосе покрай заселническите колонии, бих стигнал за не повече от 40 минути.
Палестинец – без значение дали християнин, или мюсюлманин, не може да отиде свободно в Йерусалим, за да се помоли на светините.
Има населени места, които отвсякъде са заобиколени от стена и в тази стена има врата, която всяка вечер се заключва от окупатора. Такъв пример е град Калкилия. Стени отвсякъде и вратата се отваря в определен час.
Както системата на апартейд в Южна Африка е налагала мерки, които осигуряват преимущество на белия човек над чернокожия, по същия начин в момента израелският апартейд налага система срещу палестинците.
Прилагат се две различни системи. Едната – в Западния бряг, която е колониална расистка система. А втората е за територията на самия Израел, която представлява закони, създадени в най-ново време и насочени срещу палестинците, живеещи в Израел. Тези закони налагат допълнителни ограничения на палестинците.
– Значи, ако израелец и палестинец извършат едно и също нарушение или престъпление, те ще бъдат съдени по различни закони?
– Точно така! В Израел има закон за националния характер на държавата, който беше приет преди 4-5 години от израелския Кнесет, който е напълно расистки закон. Палестинците на територията на Израел са подложени на дискриминация и в работата си, и в правосъдната система. Когато израелец извърши нещо, неговият случай отива в полицията, ако палестинец извърши същото – неговият случай отива в армията и ще бъде подложен на военен съд.
По същия начин се извършва правораздаването и на Западния бряг – все на базата на военните закони. Дори палестински малолетни и непълнолетни, т.е. деца, биват съдени на базата на военното законодателство.
Палестинците на Западния бряг са подложени едновременно на расистка система и военна окупация, а тези, които живеят в Израел, продължават да бъдат подлагани на различни несправедливости.
Post Comment