Това е монах Киприян – в миналото полковник от ВВС Валерий Бурков, последният Герой на Съветския съюз, получил „Златната звезда“ за подвиг по време на войната в Афганистан

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Има съдби, които звучат като сценарий на филм. Но тази е реална. Това е монах Киприян – в миналото полковник от ВВС Валерий Бурков, последният Герой на Съветския съюз, получил „Златната звезда“ за подвиг по време на войната в Афганистан.

Историята му започва с трагедия. Баща му, полковник Анатолий Бурков, загива при свалянето на Ми-8 по време на полет от Кабул към Баграм. Дотогава самият Валерий не е бил допускан до Афганистан заради туберкулоза. След смъртта на баща си обаче е прикомандирован като авианаводчик към ВВС на 40-та армия. Служи основно в Кандахар – едно от най-горещите места в конфликта.

През пролетта на 1984 г. е изпратен в състава на групировката, провеждаща третата Панджшерска операция – една от най-мащабните и кръвопролитни в цялата война. Именно там авиацията е използвана в изключителни мащаби, а работата на авианаводчиците е буквално въпрос на живот и смърт.

По време на един от рейдовете Бурков открива голям склад за оръжие, защитен с разтяжки. Експлозията му отнема и двата крака. Ръката му е спасена в болницата, макар че лекарите първоначално обмислят ампутация. За участието си в тези събития получава най-високото отличие през октомври 1991 г.

Тук мнозина биха се пречупили. Той не го прави.

Без крака започва отначало. Учи се да ходи с протези – и го прави без бастун. Завършва Военно-въздушната академия „Гагарин“. Пише научни трудове за корекция на авиационния огън в бойни условия. Създава песни. Активно участва в обществено-политическия живот, ръководи организации, включва се в избори.

А после идва нов завой. През 2016 г. приема монашески постриг и става монах Киприян. Днес служи в Киргизстан. Човек, който е минал през война, загуба на баща, тежко раняване и инвалидност, избира път на духовност и служение.

И нека отбележим нещо важно – същият човек, когото някога не са искали да изпратят на фронта заради туберкулоза, оцелява във война, преживява тежки операции, изгражда нов живот и стига до монашество. Това не е просто биография. Това е демонстрация на воля.

Няма значение как гледаме на самата война. Но личната сила, дисциплина и способност да започнеш от нулата – това са качества, които не зависят от идеологии.

Историята на Валерий Бурков показва едно ясно нещо: човек може да загуби краката си, но не и посоката си. И когато има вътрешен гръбнак, външните удари не го пречупват.