Западните рафинерии си доставят ирански петрол през Дубай въпреки санкциите
Анализ на Шанака Анслем Перера, автор на „Невидимата обсада: Как застрахователните пазари, а не ракетите затвориха Ормузкия проток“:
Всички говорят за иранските барели петрол. Никой не говори за това какво има вътре в тях. Тази разлика е причината западните рафинерии да използват скрити мрежи през Дубай от двадесет години, за да го купуват въпреки санкциите.
Суровият петрол не е еднородна стока. Той представлява въглеводороди с различна молекулна маса. Неговият състав определя колко лесно той се преобразува в продуктите, които рафинериите всъщност искат да продават: бензин, дизел, реактивно гориво, мазут за отопление.
Мярката, която отчита това, е API плътност: измервателна скала, разработена от Американския петролен институт (American Petroleum Institute (API), за определяне на това колко лек или тежък е суровият петрол в сравнение с водата. Измерва се в градуси.
По-високата API плътност означава по-лек суров петрол (по-малко гъст) с по-къси въглеродни вериги, което означава по-ниски енергийни разходи за крекинг, по-ниски разходи за преработка и рафиниране и по-висок добив на леките дестилати, които носят премиум цени.
По-ниската API плътност обратно: означава по-тежък (по-гъст) суров петрол, изискващ повече енергия, повече етапи на преработка, повече капиталово оборудване и производство на по-висок дял на остатъци с по-ниска стойност.
Иранският лек суров петрол е с API плътност от 33 до 36 градуса със съдържание на сяра между 1,36 и 1,5%. Това е идеалната суровина за рафинериите. Той е достатъчно лек, за да се произвеждат от него по-високи фракции бензин и средни дестилати без прекомерни разходи за преработка, но достатъчно тежък, за да се използва за производство на пълната гама от продукти, които рафинериите са проектирани да преработват. Това е, което петролните инженери наричат оптимална смес суров петрол.
За сравнение, венецуелският тежък суров петрол Merey се характеризира с приблизително 16 градуса API плътност със съдържание на сяра между 3 и 5%. (съдържанието на сяра в иранския петрол е едва 1,36 и 1,5%). За да бъде рафиниран рентабилно, е необходима коксова инсталация, хидрокрекинг и обширна десулфуризираща линия. Затова са необходими рафинерии, специално построени за преработка на венецуелската суровина. Венецуелският петрол не е заместител на иранския суров петрол. Това е различен продукт, изискващ различна индустриална инфраструктура. Американският West Texas Intermediate се характеризира с 39 до 40 градуса API със съдържание на сяра под 0,25 процента. На теория това е най-чистият и лесен за преработка суров петрол. На практика е толкова лек, че не дава по-тежките средни дестилати, от които се нуждае една комплексна рафинерия, за да работи с пълен капацитет.
Европейските и азиатските рафинерии, изградени за преработка на суров петрол със средни показатели, не могат да преминат към лекия американски WTI, без да го смесят с по-тежък суров петрол, за да постигнат разпределението на молекулното тегло, което изискват техните технологични единици. WTI също не е заместител на иранския петрол, който отговаря на европейските стандарти.
Иранският петрол е подходящ там, където американският лек шистов петрол и венецуелският тежък петрол не са подходящи. Това е течността, която преминава през световната рафинерийна система, без да изисква нито коксова инфраструктура за тежкия суров петрол, нито операции по смесване за ултралекия шистов петрол. Това молекулярно съответствие е причината той да се котира постоянно по-добре от сравнимите сортове петрол.
Ето защо индийските рафинерии поддържаха покупките на ирански суров петрол по време на всеки кръг от санкции и договаряха логистиката, за да не спира този постоянен „поток“. Ето защо в Дубай съществуваше сенчесто банкиране и търговска мрежа, които правителството в ОАЕ сега обмисля да прекрати.
Ормузкият проток, който Иран затвори след началото на атаките на САЩ и Иран, не само пренася петрол. Той съдържа специфичната категория петрол, за чиято най-ефективна обработка е изградена глобална система от рафинерии. Затварянето на протока не само намалява предлагането на ирански петрол. То премахва вида суров петрол, с който системата работи най-добре, и принуждава всяка рафинерия в света да работи по-неефективно с каквото и да е, което може да намери като заместител. Това е премията, вградена в цената на петрола от 82 долара: не само обем, но и молекулно тегло.
Материалът Западните рафинерии си доставят ирански петрол през Дубай въпреки санкциите е публикуван за пръв път на ФактиБГ.
Post Comment