Той е първият, построен и пуснат в движение на територията на България.

Построен е по проект на български фирми, а втората част е проектирана от създаденото през 1965 г. българо-унгарското дружество „Интрансмаш”.

Състои се от две части с обща дължина 3475 метра и преодоляващи обща денивелация от 893 метра.

Долната лифтова станция започва над квартал „Драгалевци” (до ресторант „Воденицата”) и достига до местността Бай Кръстю. Тя е построена през 1955 г. и е пусната в експлоатация през 1956 г. Намира се на 925 метра надморска височина, на около 1000 метра от централния площад в „Драгалевци”. Дължината й е 1775 метра, а пътуването продължавало 17 минути, като капацитетът ? бил 300 души на час, при проектна скорост 1,75 м/сек. По трасето са поставени 28 стълба и е опънато транспортното въже с дебелина 26 мм с 85 броя постоянно закачени седалки.

Горната лифтова станция свързва местността Бай Кръстю с Голи връх. Тя е построена през 1968 г., дължината й е 1700 метра и преодолява разлика във височината 448 метра.

Първоначално визуалната връзка между горната и долната станция се е осъществявала посредством междинна наблюдателна кула, която може да се види в местността Градище. Долната лифтова станция е разположена непосредствено до горната на първата част, а горната лифтова станция е на 1818 метра надморска височина. Пътувало се 15 минути, като капацитетът на линията е бил 600 души на час. По трасето са поставени 18 стълба.

През 2018 г. Драгалевският лифт e спрян от движение.

На снимката: София (25 декември 1955) Откриване на първата въжена линия над село Драгалевци до заслона Бай Кръстю. В кадър: Любители на планината се отправят към заслона бай Кръстю с новата въжена линия.