Румен Радев и рядкото качество да бъдеш държавник
Какво не каза Румен Радев в „Панорама“ – и защо това е също толкова важно, колкото и казаното?
Не разказа за „велики“ свои дела в 1300-годишната ни история (патент на Борисов).
Не добави към стойността си чрез познанства и приятелства с „видни“ политически личности.
Не ни обеща светло бъдеще.
Не размаха меча на справедливостта с неизпълними обещания. Заложи на принципа „еднакви правила за всички“. Това е стратегия, а не евтин популизъм.
Не назова лицата на олигархията, за да се хареса. Знаем ги.
Не ни затрупа с програмни обещания. Дефинира две основни цели – разрушаване на модела на неравенство и изграждане на основите на контрол чрез еднакво прилагане на закона.
Не се подслони в ореола на големите политически играчи, а посочи фактите (темата „Крим“).
Не говори патетично за България – избра тон и изказ, в чиято достоверност няма съмнение.
Не флиртува с нас и не ни нарече умилително „прости“, а се държа с достойнство към хора с достойнство.
Не назова врагове, не показа омраза.
Познатото сервилно или враждебно поведение на българските политици отсъстваше.
Беше различен – без патос, без гняв и заричания, без хвалби и конформистки обещания.
Държавник.
Post Comment