Митрофанова: Ако България беше част от Руската Федерация, а не в ЕС щеше да е много по-свободна и богата

Казват, че столът, на който седиш, определя гледната ти точка. Ако е мек – мислиш меко. Ако е твърд – говориш твърдо. А ако е дипломатически – тогава можеш да обявиш, че България щяла да бъде по-свободна и по-богата като част от Руската Федерация. Точно така, според Елеонора Митрофанова, ако сменим Брюксел с Москва, заплатите щели да скочат, свободите да цъфнат, а вероятно и асфалтът сам да се полага от благодарни ангели.

Така се ражда новата доктрина „Моят стол“. Не защото е философска. А защото звучи като човек, който седи на трон, гледа към картата и си казва: „Ех, ако всички тези страни бяха мои…“

Свободата по модел „Митрофанова“

Свобода в руския смисъл е онова прекрасно усещане, че можеш да кажеш каквото искаш, стига да е написано предварително от пресслужбата. И да вярваш в каквото искаш, стига да съвпада с линията на Кремъл.

Представете си българския парламент, където вместо спорове има хорово гласуване, а вместо протести – „масови прояви на любов към ръководството“.

Богатството по славянски

Ето това е още по-впечатляващо. Богатство като в Русия – където олигарсите са богати, а всички останали са богати… на търпение.

Според „Мой стол“ икономическото чудо започва веднага след присъединяването ни. Вероятно газта ще бъде безплатна, токът ще пада от небето, а пенсионерите ще живеят като в Сочи. Разбира се, дребна подробност е, че самите руснаци масово бягат от това богатство, но ние – ние щели да процъфтим. Магия.

Хипотетично бъдеще

Ако България беше част от Руската Федерация:

– София щеше да се казва „Южнославянск“.

– НСО щеше да охранява повече паметници, отколкото политици.

– Майките щяха да плашат децата не с баба Яга, а с „пристига заместник-кмет от Москва“.

– И най-важното: щяхме да сме по-богати. Поне според стола на Митрофанова.

Равносметка

Митрофанова не говори за България. Тя говори за България от нейната паралелна вселена. Там нашата страна е губерния с флаг, сменен химн и вечна благодарност към Москва. Там свободата е условна, а богатството – статистическо.

В нашата реалност обаче „моя стол“ си остава просто стол. А България – с всичките си проблеми, спорове и избори – е държава, а не мебел за чужди мечти.

Ако не друго, поне можем да се смеем. Защото понякога геополитиката е просто човек, който говори от един стол – но живее в друг свят.

Коментари

коментари