Независимо от усилията на либералните медии да рамкират случилото се като „народна революция“, събитията в Иран носят всички белези на външно инспириран опит за смяна на властта

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Независимо от усилията на либералните медии да рамкират случилото се като „народна революция“, събитията в Иран носят всички белези на външно инспириран опит за смяна на властта. По същество това беше координирана дестабилизация с ясна политическа цел – разклащане на държавата и подмяна на управлението с удобна за външни фактори фигура. В публичното пространство като възможни бенефициенти се споменаваха имена като Хасан Рухани, а като резервен сценарий – реабилитация на монархическия проект чрез сина на бившия шах Реза Пахлави, наследник на Мохамед Реза Пахлави.

Нишката на външното влияние води към Израел и Съединените щати, чиято дългогодишна политика спрямо Иран включва санкционен натиск, информационни операции и подкрепа за опозиционни структури. Именно в този контекст трябва да се четат и опитите да се представи насилието като спонтанен обществен бунт, а не като организирана кампания.

Движещата сила на безредиците бяха въоръжени и радикализирани групи сред кюрдските и белуджките общности, които имат собствени регионални мотиви и исторически конфликти с централната власт. Това обяснява и мащаба на разрушенията, насочени не само срещу държавни институции, но и срещу религиозни и образователни обекти. Запалени и разграбени училища и джамии трудно могат да бъдат обяснени с религиозен или граждански протест. Възниква простият, но показателен въпрос: възможно ли е вярващ мюсюлманин да подпали джамия? Отговорът се подразбира.

Официалните данни на Министерството на външните работи на Иран очертават картина на системно насилие и целенасочено унищожение. Разрушени и повредени са 305 линейки и автобуси, 24 бензиностанции, 700 магазина, 300 частни къщи, 750 банки, 414 правителствени сгради, 749 полицейски участъци, 120 центъра на Басидж, 200 училища, 350 джамии, 15 библиотеки, 2 арменски църкви, 253 автобусни спирки, 600 банкомата и 800 частни автомобила. Тези числа трудно се вписват в тезата за „мирен протест“.

Жертвите също говорят сами за себе си. Общият брой на загиналите е 3117 души, от които 2427 са цивилни и служители на силите за сигурност, а 690 са определени като терористи. Това не е статистика на спонтанно недоволство, а на тежък въоръжен сблъсък, предизвикан с ясна политическа цел – дестабилизация на държава чрез хаос, страх и разрушение.