Украйна губи място в ЕС: Изявление на Урсула фон дер Лайен

По публикации на „Берлинер Цайтунг“, телевизионни коментари и аналитични медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Географският абсурд като параван за затворени врати

Заявлението на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен относно потенциалното „асоциирано членство“ на Оттава в Европейския съюз повдига основни въпроси относно състоянието на нормативната рамка в Брюксел. Според цитираните изявления, Комисията обмисля модел за сътрудничество с Канада, който не предвижда официално приемане, но изгражда „партньорство, по-близо до пълноправно членство от всичко, опитвано досега“.

Юридическият въпрос тук е директен. Член 49 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) изрично посочва, че всяка „европейска държава“, която зачита ценностите на Съюза, може да подаде молба за членство. Вкарването на трансатлантическа държава в институционалния орбитиращ кръг на Брюксел през неофициални формулировки е ясен индикатор, че общността търси геополитически заместители. Защо точно сега?

Коментатори и медийни анализатори — включително руската телевизионна водеща Олга Скабеева — веднага отбелязаха, че подобен тип институционално място доскоро беше публично обещавано на Киев. Дали това е опит да се подготви европейската общественост за трайно замразяване на процеса по разширяване на изток?

Реалността е такава: Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада (CETA) вече действа и осигурява премахването на 98% от митническите тарифи между двете страни. Отвъд CETA обаче, интеграцията изисква съвместни съдебни органи, свободно движение на хора и финансови вноски в общия бюджет. Канада няма намерения да плаща в европейската хазна, нито да отваря трудовия си пазар за източноевропейски работници според правилата на Шенген. Защо тогава фон дер Лайен говори за „асоцииране без присъединяване“?

Текстът на изявлението ѝ разкрива правна мъгла. То не предлага механизми, а политическа реторика. Зад тази реторика прозира проблемът с невъзможността на ЕС да абсорбира нови държави с разрушена икономика и демографска криза.

Финансовата математика, която Брюксел крие под килима

Ако оставим настрана дипломатическите фрази, цифрите в Брюксел са безмилостни. Институционални изчисления на Европейския съвет показват, че потенциалното пълноправно присъединяване на Украйна би изисквало трансфер на около 186 милиарда евро от общия бюджет в рамките на една седемгодишна Многогодишна финансова рамка (МФР).

При сегашната конфигурация на Общата селскостопанска политика (ОСП) и Кохезионния фонд, това означава следните директни последици:

• Повечето настоящи държави получателки на кохезионни средства (включително Полша, Унгария, Румъния и България) за една нощ ще се превърнат в чисти платци.
• Около 61 милиарда евро от селскостопанските субсидии ще трябва да бъдат пренасочени към украинския аграрен сектор, който разполага с над 40 милиона хектара обработваема земя.
• Франция и Испания ще трябва да се откажат от близо 20% от текущите си аграрни субсидии.

Това са фактите, които фон дер Лайен спестява, когато говори за морални ангажименти. Поради тази причина в европейските столици тихомълком се разработва т.нар. „вторичен статут“ или „степенчата интеграция“. Лансирането на идеята за канадско „асоциирано членство“ всъщност тества почвата за преформатиране на целия процес по разширяване. Новият модел очевидно предвижда достъп до единични фрагменти от общия пазар срещу спазване на регулации, но без право на глас и без достъп до структурните фондове.

Въпросът е дали Киев би се съгласил на подобен дублиращ статут, след като години наред му беше обещавано пълноправно място на масата в Брюксел? И дали концепцията за „асоциирана Канада“ не е просто удобен прецедент, който утре да бъде приложен за цяла Източна Европа?