„Имам усещането, че никой всъщност не знае точно какво прави, когато приема пептиди,“ споделя Марго Флеминг, 41-годишна ултрамаратонка от Лос Анджелис.

Преди две години, след препоръки от личен треньор, кинезитерапевт и натуропат, тя започва да използва BPC-157. Синтетичен пептид, сочен за мощен стимулатор на клетъчната регенерация и тъканното възстановяване.

„В миналото преминах през множество травми, но с пептидите тялото ми се чувства далеч по-устойчиво,“ разказва Флеминг.

По нейни думи хронични проблеми като ахилесов тендинит и чести мускулни разтежения вече са в миналото.

Пептидите представляват естествените „вестоносци“ в човешкото тяло

Те подават сигнали към клетките за изпълнение на ключови функции – от абсорбирането на вода в бъбреците до освобождаването на окситоцин в мозъка.

Въпреки че се синтезират естествено в организма, лабораторно създадените им аналози могат да се инжектират или приемат орално с цел целенасочено стимулиране на определени процеси.

Някога популярни единствено сред най-запалените фитнес ентусиасти и бодибилдъри, днес пептидите навлизат масово в ежедневието. Подхранвани от социалните мрежи и бума на GLP-1 медикаментите за редуциране на теглото.

Какво представляват пептидите и как работят?

Терминологията често поражда объркване сред потребителите.

„Пептидите са къси вериги от аминокиселини – същите базови градивни елементи, от които се състоят протеините, но с много по-малък размер,“ пояснява д-р Стюарт Филипс, ръководител на катедрата по кинезиология в университета „Макмастър“ в Онтарио.

Към това семейство спадат както добре познатият инсулин, така и модерните GLP-1 медикаменти, които притежават официални медицински одобрения.

Повечето продукти, циркулиращи в интернет пространството обаче, нямат такъв статут.

„Човешкият организъм произвежда хиляди видове пептиди. Те функционират като сигнални молекули, указващи на клетките дали да отделят хормони, да изграждат нова тъкан, да регулират апетита или да контролират възпалителните процеси,“ допълва д-р Филипс.

„Синтетичните варианти, за които се говори днес, са създадени така, че да имитират или засилват тези естествени сигнали.“

Обещания за вечна младост и бързо възстановяване

На пазара вече съществуват субстанции за почти всяка цел: ускоряване на възстановяването след тежки тренировки, забавяне на стареенето и облекчаване на хронични болки.

Сред най-популярните в социалните мрежи са:

• BPC-157: прилаган главно за регенерация на сухожилия, мускули и подпомагане на чревното здраве;
• MK-677: използван за стимулиране на мускулния растеж;
• SS-31 и GHK-Cu: сочени за мощни средства за клетъчно подмладяване и противодействие на стареенето.

Инфлуенсъри редовно отправят гръмки обещания за ефекта от тези препарати, като същевременно промотират промокодове и партньорски линкове за онлайн магазини, от които печелят комисиони.

Регулаторен сив сектор и рискове за здравето

Медицинските специалисти подхождат с повишено внимание към масовата употреба на тези нерегулирани продукти.

Повечето от тях не разполагат с официално одобрение от регулаторните органи, включително от Американската агенция по храните и лекарствата (FDA).

Въпреки че министърът на здравеопазването на САЩ Робърт Ф. Кенеди-младши обяви намерение да облекчи ограниченията върху 14 пептида, дори самият той признава липсата на достатъчно категорични научни доказателства в подкрепа на свободната им употреба.

„Поради липсата на одобрение, масовият потребител често закупува препарати, етикетирани само за изследователска дейност,“ предупреждава фармацевтът д-р Даниел Т. Абация.

По думите му продуктите с надпис „не е за човешка консумация“ заобикалят стандартните изисквания за качество, безопасност и контрол на съставките.

Личният опит: Между надеждата и страничните ефекти

Интересът към пептидите надхвърля пределите на спорта и привлича хора с комплексни здравословни проблеми.

Въпреки че ентусиазмът около пептидите продължава да расте, специалистите призовават за предпазливост. Зад обещанията за бързо възстановяване и дълголетие все още стоят редица неизвестни и реален регулаторен риск.

Макар BPC-157 да придобива огромна популярност във фитнес и спортните среди, веществото е в списъка на забранените субстанции на Световната антидопингова агенция (WADA). Както по време на състезания, така и в извънсъстезателен период.

Това го прави напълно недопустимо за професионални атлети и състезатели на национално и международно ниво.

Флеминг обаче уточнява, че спортува единствено за здраве и не участва в надпревари за призови места.

Какво казва науката за ефикасността на пептидите?

Докато одобрените от регулаторните органи медицински пептиди разполагат със солидна доказателствена база, клиничните изследвания за нерегулираните продукти, продавани онлайн за фитнес и уелнес цели, са оскъдни.

Проучване от 2018 г. установява, че BPC-157 подпомага заздравяването на увредени мускулно-сухожилни връзки при плъхове.

Друго изследване от 1996 г. с пептида MK-677 при възрастни хора показва повишаване на хормона на растежа до нива, характерни за младежка възраст, но извадката е била твърде малка – едва 32 души.

Специалистите подчертават, че сивият пазар на пептиди разчита главно на данни от животински модели, а не на мащабни клинични изпитания върху хора.

Според експерта по хормонално здраве д-р Трейси Верико липсата на достатъчно информация е основната причина лекарите да подхождат с повишено внимание.

Медицинските специалисти предупреждават също, че реакциите на лабораторни гризачи не могат директно да се пренесат върху хора с комплексна медицинска история.

Според д-р Филипс липсата на дългосрочни изследвания поражда несигурност относно правилната дозировка, противопоказанията и ефекта от комбинирането на няколко различни пептида едновременно. А това е масова практика сред потребителите.

Освен това сериозни въпросителни буди и начинът на прием.

Оралните форми се усвояват слабо от организма в сравнение с инжекционните. А инжекциите носят рискове от инфекции, локални възпаления и неясен произход на съдържанието във флаконите.

Материалът Пептидите: Чудодейно възстановяване или рискован експеримент? е публикуван за пръв път на Животът е любов.

Коментари

коментари