1 септември 1939 г.: Денят, в който нацистка Германия отприщи най-кървавата война
На 1 септември 1939 г. германската армия нахлува в Полша. Нападението поставя началото на Втората световна война – най-кървавия и разрушителен военен конфликт в човешката история.
Полша е сред държавите, понесли най-тежките загуби спрямо броя на населението си. По време на германската окупация загиват приблизително шест милиона полски граждани, сред които около три милиона полски евреи. Милиони човешки съдби са унищожени в концентрационни лагери, масови екзекуции, принудителен труд, глад и систематичен терор.
Варшава е почти заличена от картата. След потушаването на Варшавското въстание през 1944 г. германските сили извършват целенасочено разрушаване на полската столица. До края на войната са унищожени приблизително 85–90% от нейните сгради, включително жилищни квартали, исторически паметници, библиотеки, архиви и църкви.
Окупацията е съпроводена и с огромен културен грабеж. Според полски оценки са отнети или унищожени над 516 000 произведения на изкуството и други културни ценности. Голяма част от тях никога не са открити и върнати.
Около 200 000 деца са отвлечени от полските си семейства. Част от тях са изпратени в Германия и подложени на насилствена германизация. След края на войната само част от тези деца успяват да се завърнат при своите близки.
Милиони полски граждани са депортирани в Третия райх и използвани като принудителна работна ръка. Разрушавани и разграбвани са фабрики, железопътни линии, мостове, училища, болници и цели населени места. Целта не е само военно завладяване, а унищожаване на държавността, културата и значителна част от полското общество.
Въпросът за германските репарации остава спорен и до днес. Полша поддържа позицията, че никога не е получила пълно и справедливо обезщетение за понесените човешки и материални загуби. Германия от своя страна смята въпроса за юридически приключен, позовавайки се на следвоенни договорености, чиято валидност и обхват Варшава оспорва.
На 1 септември светът не трябва да помни единствено датата, на която започва войната. Той трябва да помни и нейната цена – милиони убити, разрушени градове, ограбено културно наследство и поколения, белязани от престъпления, чиито последици продължават да се усещат и днес.
Post Comment