10-годишни глобални икономически перспективи – Pogled.info

По публикации на икономически аналитици и финансови блогове. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Механиката на скрития фалит: Как Г-7 планира стопяването на дълга

Натрупването на държавен дълг в основните западни икономики отдавна премина границата на математическата устойчивост. Изключение прави единствено Федералната република Германия, чието съотношение на дълга към брутния вътрешен продукт се задържа около 64% — ниво, което на фона на останалите членове на Г-7 изглежда почти като аномалия. Във Франция, Италия, Великобритания, Япония и САЩ показателите отдавна надхвърлиха критичните 100%, превръщайки всяко увеличение на основния лихвен процент от страна на централните банки в директна заплаха за бюджетната стабилност.

+-----------------------------------------------------------------------+
|  СРАВНИТЕЛЕН ПРОФИЛ НА ДЪЛГОВОТО БРЕМЕ И ВАЛУТНИТЕ СЦЕНАРИИ           |
+-----------------------------------------------------------------------+
| Държава / Блок | Дълг / БВП (ориентир) | Основен рисков фактор         |
+-----------------------------------------------------------------------+
| САЩ            | > 120%                | Пасивна инфлационна емисия    |
| Германия       | ~ 64%                 | Бежанци от фалити в Еврозоната|
| Япония         | > 250%                | Екстремна монетарна репресия  |
| Франция/Италия | > 110% - 140%         | Неспособност за самостоятелна |
|                |                       | девалвация без колапс         |
| Китай          | ~ 100% (държавен)     | Огромен скрит корпоративен и  |
|                |                       | регионален дълг               |
| Русия          | < 20%                 | Консервативна фискална политика|
+-----------------------------------------------------------------------+

В тази среда класическото преструктуриране или обявяването на открит дефолт са политически невъзможни. Ето защо, според редица финансови експерти, управляващите елити във Вашингтон и европейските столици залагат на изпробвания сценарий за инфлационно обезценяване на задълженията.

При подобна схема реалната стойност на парите се съкращава неколкократно в рамките на няколко години, докато номиналните стойности на дълговите книжа остават непроменени. Този процес напомня за периода на управлението на Барак Обама в САЩ, когато чрез поредица от програми за количествено улеснение реалната покупвателна способност на долара бе значително понижена, а последвалият надуващ се балон при акциите и суровините бе представен пред обществеността като "нарастване на националното богатство".

Дали подобна маневра може да се повтори без да предизвика социален взрив? Ситуацията днес е значително по-сложна, най-малкото поради фундаменталните разломи в глобалната верига за доставки.

Математиката на "Правилото за 70%": Симулирана стабилност при висока инфлация

За да се разбере как централните банки възнамеряват да организират този процес, трябва да се анализира т.нар. "Правило за 70%". Според тази икономическа формула, ако една икономика поддържа средна годишна реална инфлация от около 14%, реалната стойност на парите се съкращава наполовина за период от пет години ($70 / 14 = 5$).

При такъв сценарий, дори номиналните лихвени проценти по американските или германските държавни облигации да достигнат нива от 10% или 12% годишно, те пак ще останат отрицателни спрямо реалното обезценяване на активите. С други думи — държавата заема пари, плаща номинално висока лихва, но инвеститорът получава обратно валута с драстично намалена покупвателна способност.

Проблемът се крие в това, че подобно прочистване на балансите изисква стриктно контролиране на потребителското търсене. Парите, отпечатани от Федералния резерв и ЕЦБ, не трябва да стигат до широката население, за да не предизвикат хиперинфлационна спирала при основните стоки. Това означава изкуствено поддържане на ниски реални доходи в Запада и насочване на ликвидността единствено към обслужване на финансовите институции.

Не е ясно обаче доколко европейските гласоподаватели ще останат пасивни, докато техните спестявания биват изяждани от двуцифрена реална инфлация — въпрос, на който западните финансови министерства предпочитат да не дават публичен отговор.