16-ти ден в клуба на "богатите": Хаос, мизерия, бедност, огромна инфлация

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Влизам в клон на една от големите банки, от онези, които допреди месеци най-шумно обясняваха как еврото ще донесе ред, спокойствие и европейска дисциплина. Вътре има две гишета. Работи само едното. Пред него чакат около четирийсет души, събрани не толкова на опашка, колкото в жива картина на прехода.

Двайсет и осем от тях са дошли да обменят левове. Поне петима носят найлонови пликчета със стотинки – тежки, звънтящи, събирани с години по буркани и чекмеджета. Деветима чакат да изтеглят еврото, което банката вече е превалутирала вместо тях, без да ги пита. Един мъж, досущ като бащата на Малкълм, стои притеснен и чака справка дали са му превели заплатата. Нямал съобщение. А е със запор. Това обяснява защо гледа към гишето като към съд.

Въздухът е малко. Тежък е, стои ниско и не мърда. Носи се мирис на арабски нишови реплики, ляв екзотик и стари подправки за готвене, които сякаш са виждали повече граници от част от хората в помещението.

Последни на опашката са две млади жени, малко над двайсетте. Чакат инкасото да отвори банкомата и да върне картата на едната. Чернокосата е с вид на абсолютна мръсница – шумна, нервна, присъстваща. Другата е блондинка, родила очевидно скоро, с уморено лице, което по някакъв начин напомня на Лора Крумова, но без грима и камерите.

Чернокосата не издържа и започва да говори на висок глас, без изобщо да се интересува кой слуша. Не трябвало изобщо да се хваща с тоя олигофрен. Сто човека ѝ казали, че е ненормален, но тя била близнаци, знаеш. Започнал да взема някакви химии и станало ужас. Вече не оставала да спи у тях, защото от сутринта започвал да я ръчка. Казвала му да я остави да спи и да си пусне порно, а той ѝ викал „ти за кво си ми тогава“. Тя му отвръщала, че трябва да уважава жените, че е станал на четирийсет, че само състезания и турнири са му в главата и скоро ще го изгонят поради дъртост. Общо взето, сутрините били тегави, после било поносимо.

Блондинката я слуша, дъвче дъвка и клати леко количка с невидимо бебе. Мълчи дълго, после решава, че е време да каже нещо важно и с тон на житейска експертка заявява: „Поне не ти кръшка.“

Точно тогава идва инкасо автомобилът. Металният звук отваря банкомата, а отвън изведнъж започва да пищи жена от неинтегрираните, все едно е на погребение. Някой е загубил реда си. Някой е загубил търпение. Някой е загубил целия ден.

Гишето продължава да работи бавно и методично, без емоция и без съчувствие. Машината брои, служителят натиска бутони, а хората чакат. Валути се сменят, съдби – не.

Шестнайсти ден в клуба на богатите. Клуб, в който влизаш без покана, но с такса. Където разбираш, че не си по-богат, а просто по-дълго чакащ. Еврото е вътре. Хората още са на опашка.

Ако искаш, мога да го направя още по-сатирично или по-сухо, почти документално.