1984 на Оруел е факт във време на всеобща лъжа – казването на истината е революционен акт

Всеки запис ще бъде унищожен или фалшифициран, всяка книга ще е пренаписана, всяка картина- пребоядисана, всяка статуя и улична сграда ще е преименувана. И този процес щe продължи ден след ден, минута след минута. Историята ще е спряла. Нищо не съществува освен безкрайното настояще, в което партията винаги е права.
Джордж Оруел

Служебният външен министър Надежда Нейска, готви щаб за справяне с дезинформацията, каквото и да означава това, както и с руските хибридни информационни атаки. Парадоксално след като именно руските медиите бяха забранени от близо 10 години, което на практика означава, че тяхната гледна точка е де факто, изключена от българското медийно (казионно) пространство.

В последно време изтече информация, че близо 160 сайтове и канали подлежат на „зануляване“. според добрия тон на изконните принципи на демокрацията за свобода на словото и печата, с които принципи Нейнски би трябвало да е запозната, че принадлежат към категорията на фундаментални човешки права. “Първородният грях“ на тези независими медии е, че са си позволили „лукса“ да не проповядват сляпо единствената правилна гледна точка, спусната от “Министерството на Истината“ на Оруел. По нейните думи те създават обърканост в умовете на българската общественост, нещо недопустимо, защото това може до доведе до самостоятелна умствена активност и забележете, „вземането на разумни решения“, както тя отбеляза неотдавна в нейно интервю.

Безспорно първото място принадлежи на сайта Поглед Инфо. Но 160 сайта, подкаста и канали на практика означава, че България, без съмнение, е страната-шампион по дезинформацията, ако не в глобален план, то поне в Европейски. Тази сама по себе си тревожна равносметка означава, че въпреки обилното финансиране на, моля за извинение за ползването на един полит-некоректен термин, “преститутките“ от казионните медии (термин принадлежащ на американският икономист и инвеститор Джерлад Селенте- от преса и проститутка). Макар “правилен“ техният наратив е упорито неубедителен, негледаем, а оттам с очаквано понижен коефициент на полезно действие. Защо казвам това?

Да си припомним широко известния цитат от “1984“ на Джордж Оруел „Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила“. Оруел нарича този “ала Кафка“ наратив “новоговор“. Според Оруел неговата цел е да осигури средство за изразяване на светогледа и умствените рефлекси, присъщи на обикновената реч, но по-важното в случая да го канонизира в единствения правилен език, отричайки всички други възможни (неправилни) начини на мислене. Целта, твърди Оруел новоговорът да експроприира речта, да доминира и така староговорът ще бъде напълно забравен. От там всяка една “еретична мисъл“ – т.е. мисъл, отклоняваща се от принципите на новоговора – да бъде буквално немислима.

Нима ново-говоренето не е основният наратив, идващ от казионните медии и от правителството, макар и служебно? Да започнем с няколко примера, макар този списък да е далеч по-изчерпателен. Днес актуализираният вариант на Оруел „Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила“ звучи така.

Американските Военни самолети на летище “Васил Левски“ са там за учение, те не се използват за военни цели.

Русия не е освободител, а поробител. (Руско-Турската война от 1878)

Иран не е жертва на нападение, а агресор.

В Газа Израел води отбранителни действия (според данни на ООН – близо 80 000 убити цивилни, от които 20 000 деца).

Граф Игнатиев е виновен за обесването на Левски.

Но да се върнем отново на американските самолети и предизвикателствата от тяхното местонахождение в контекста на войната в Иран. Пример за ново-говоренето – опасност за националната сигурност не съществува, защото именно тези самолети пазят столицата, заради тях тя, столицата, никога не е била по-надеждно защитена. В тази връзка нотата на Иранското посолство в София, съобщавайки че Иран си запазва правото на всички възможни средства да съхрани своя национален суверенитет – ново-говорът, в този случай, бе „ не е заплаха, а предупреждение“.

И докато външният министър, както преди дни се изрази един подкастър, търси под леглото си руски хакери, 70 държави от ООН осъдиха удара на Израел срещу умиротворителните сили на ООН в Ливан, обстрел довел до смъртта на трима индонезийци от умиротворителния корпус, както и ранени “сини каски“ от Франция, Гана, Индонезия, Непал и Полша. Съвместната декларация осъжда по най-категоричен начин военната ескалация в Ливан, застрашаваща сигурността на умиротворителния сили на ООН, както и продължаващите атаки срещу цивилни, цивилната инфраструктура и насилственото разселване на, (не е грешка), на един милион души. Да припомним, това бе предшествано от насилствено разселване на 2 милиона палестинци от Ивицата Газа, което както е известно – акт на етническо прочистване може да се квалифицира правно като геноцид.

Публикувам целия списък на държавите, подписали тази декларация, тъй като едва ли българските казионни медии биха направили това. В деня на оповестяването на тази декларацията, водещи страни от Европейския съюз Германия, Франция, Италия, както и съседни Балкански страни Гърция, Румъния, Северна Македония се подписаха под този документ. Подписът на България отсъстваше.

Подписали са следните държави: Алжир, Армения, Австралия, Австрия, Бахрейн, Бангладеш, Белгия, Бразилия, Бруней, Камбоджа, Китай, Колумбия, Хърватия, Кипър, Демократична република Конго, Дания, Египет, Ел Салвадор, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гана, Гърция, Гватемала, Унгария, Индонезия, Ирландия, Италия, Йордания, Латвия, Либерия, Люксембург, Малайзия, Малта, Молдова, Монголия, Мароко, Непал, Нидерландия, Северна Македония, Пакистан, Панама, Филипините, Полша, Португалия, Катар, Република Корея, Румъния, Русия, Сиера Леоне, Словакия, Словения, Испания, Шри Ланка, Швеция, Танзания. Тайланд, Тимор -, Турция, Уругвай, Замбия и Европейският съюз.

Принудително изселване на един милион хора, терминът е всъщност етническо прочистване, при което, както се оказва България е безмълвен свидетел, неизбежно ми напомня друг драматичен геополитически епизод от не толкова далечната 1999. За разлика от днес, тогава България, неприсъщо за нейната геополитическа тежест, бе особено активна. Тогава външният министър на България бе отново сегашният външен министър – Надежда Нейски, по това време Михайлова. Да припомним на читателите, по това време правителството на Иван Костов забрани въздушното пространство на България за транспортните самолети, превозващи руски миротворци, които според клаузите на мирния договор в Рамбуйе, Франция, са получили мандат относно стабилизирането на Косово. Тази забрана предреши съдбата на Косово, тъй като британският военен контингент навлезе в Косово и на практика раздели страната на две, на юг-албанците, на север от Митровица – сърбите. Вместо подписания договор Рамбуйе, гарантиращ целостта на Югославия, заедно с Косово като неразделна част от федерацията и с мандат на Обединените нации, стабилизирането на Косово бе заменено с мандат на НАТО и разчленяването на страната. Така се стигна до етническо прочистване на сръбското малцинство и разрушаването на 156 ортодоксални манастири и църкви, някои от които в листата на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Да не забравяме, че именно Косово е люлката на сръбската идентичност чието културно наследство датира от повече от 1000 години. Както е известно, това културно наследство то бе “занулено“ под зоркото око на КФОР (Силите за Косово). Последва етническо и културно зачистване, 255 православни гробища бяха в буквалния смисъл булдозирани, ефектът от това „зачистване“ ще бъде осезаем за поколения наред.

Каква е разликата днес? Преди дни президентът Тръмп арогантно обяви, че може да ликвидира пет хилядната цивилизация на Иран. Както през 1999 България предпочита да бъде безмълвен свидетел, но не само това. Каква е гаранцията, че един от самолетите- цистерни излетял от София не е заредил именно същия изтребител Ф 16, който на 28 февруари нанесе удар с ракетата “Tomahawk” срещу Начално училище Тайбах в Минаб, убивайки 170 момичета? Разбира се, това са въпроси, които казионните медии и техните, да припомним термина на Селенте, едва ли ще посмеят да зададат.

Но по важното в случая, след затварянето на 160 сайтове, подкаста и канали, подобни въпроси ще бъдат практически невъзможни, тъй в като българското медийно пространство няма да има нищо друго освен наративът на ново-говоренето.

Добре дошли в 1984!

Проф. Ивайло Груев