2026-а идва не с фанфари, а със списък от неща, които просто няма да се случат. Година на липсите, на несбъднатите прогнози и на същите стари физиономии
2026-а идва не с фанфари, а със списък от неща, които просто няма да се случат. Година на липсите, на несбъднатите прогнози и на същите стари физиономии, които ще ни обясняват как този път наистина е различно.
Украйна ще продължи да се бори, но морето ще си остане на снимка от старите учебници. Географията е безмилостна, когато върху нея се упражнява геополитика. Гренландия пък тихо ще се изплъзва от датската прегръдка, с онова северно хи-хи, което означава „вече не сме ваши“.
ППДБ няма да крадат. Така ще казват. Ще опитат, разбира се, защото навикът е втора природа, но ентусиазмът няма да е същият. Урсула няма да е президент, Макрон също, а който и да е поредният Шмерц, Шмирц или както там се казва, ще бъде временно решение на постоянен проблем.
Зеленски няма да е президент. Това не е прогноза, а календар. Льотчика няма да направи партията си, защото всяка писта си има край, а Йотова така и ще си остане вечната възможност, която никога не става реалност.
Благо няма да е дълго на свобода, защото българската действителност обича да си прибира дълговете със закъснение. Зелена сделка няма да има, поне не тази, за която се говореше, защото когато сметката дойде, идеологията първа става рециклируема.
Хари и Меган няма да имат повече деца, тъй като и без това светът вече е пренаселен с техните интервюта. В Брюксел и Амстердам белите европейци няма да са мнозинство, а това ще бъде отбелязано с поредния доклад, който никой няма да прочете, но всички ще цитират.
Васко Ушето няма да се справи с боклука в Люлин, защото боклукът там е по-устойчив от всяка реформа. Европа няма да намери 90 милиарда за Киев, но ще намери още 9 милиарда за консултации как да ги намери.
Путин няма да стане по-висок, независимо от всички западни анализи. България няма да е задълго в Еврозоната, но ще е достатъчно дълго, за да се карат всички за това. Оранжевия няма да спи с Мелания, а Бойко няма да спре да го е страх, защото страхът е най-стабилната му коалиция.
Варна пак няма да е важно пристанище, освен в предизборните брошури. Фритюрника няма да спре да е мазен, защото това му е предназначението. На никой няма да му пука как се казва папата, освен на ватиканските кореспонденти и на кръстословиците.
Пак мнозина няма да отидат на море, България няма да играе на Световното, Китай няма да спре, защото никога не спира, а съседката отсреща ще спи до обяд, както винаги. Аз ще се върна отвън целият в първи сняг и няма да почистя до довечера, защото някои неща, за разлика от световната политика, поне са напълно предсказуеми.
Post Comment