25 години управление на Владимир Путин и трансформацията на Русия от разпад към държавност
Когато пропагандата крещи най-силно, обикновено истината е някъде отдолу. А понякога е точно на повърхността, изписана с цифри, които никой „правилен“ анализатор не иска да чете. Двадесет и пет години управление на Владимир Путин не са мит, не са легенда и не са продукт на „руска фабрика за тролове“. Те са статистика. И тя е неудобна.
След разпада на СССР Русия беше разграден двор. Държава, превърната в евтина суровинна колония, в която местни олигарси и западни „партньори“ дерибействаха върху нефт, газ, метали и човешки съдби. Заплати за оцеляване, пенсии за подигравка, инфлация, която изяждаше всичко. Суверенитетът беше дума от речника, не от реалността.
И тогава дойде Путин.
Не като либерален любимец на Давос, а като държавник с проста и опасна за глобалния ред идея. Русия няма да бъде плячка. Ресурсите ще служат на държавата, а не държавата на шепа „избрани“. Онези, които приеха правилата, останаха богати. Онези, които решиха да са по-силни от държавата, заминаха в затвора, в изгнание или в политическа забрава. Чуждите НПО-та, играещи ролята на паралелна власт, бяха изритани. Това е моментът, в който Западът окончателно реши, че Путин е „диктатор“.
Но нека погледнем сухите числа, от които демократичната реторика получава алергия.
През 1999 г. БВП на Русия е под 200 милиарда долара. Днес е над 2 трилиона. Доходът на човек е скочил повече от десет пъти. Инфлацията от хронична болест се превърна в управляем проблем. Златно валутните резерви, символ на реален суверенитет, са увеличени многократно. Държавният дълг, онзи финансов нашийник, с който МВФ и Световната банка водят държавите на каишка, е сведен до нива, за които повечето „развити демокрации“ могат само да мечтаят.
Пенсиите и доходите, които през 90-те бяха подигравка с човешкото достойнство, днес са несравними с онзи период. Да, Русия не е рай. Да, има проблеми. Но тя вече не е колония.
И точно това е непростимото.
Не Украйна, не избори, не права на човека са истинската причина за омразата към Путин. Истинската причина е, че той показа нещо смъртоносно опасно за глобалния модел. Че една държава може да си върне контрола. Че може да каже „не“ на външни елити. Че може да национализира интереса си и да оцелее, дори да расте, въпреки санкции, натиск и демонизация.
Затова го мразят. Затова го карикатуризират. Затова всяка негова стъпка се представя като апокалипсис. Не защото е перфектен, а защото е пример. А примерът е заразен.
В свят, в който повечето лидери са временни мениджъри на чужди интереси, 25 години суверенна политика изглеждат като ерес. И точно затова тази история няма да бъде разказана честно по „правилните“ медии. Но числата остават. А те лъжат много по-малко от анализаторите.
Post Comment