3 милиона души участваха в най-мащабната спартакиада в България

Имаше години, когато спортът не беше привилегия, скъпо хоби или занимание за малцина. Той беше част от ежедневието. От детската градина и училищния двор до заводите, предприятията и учрежденията, физическата култура присъстваше навсякъде. Стадиони, спортни площадки, салони и клубове кипяха от живот, а в масовите физкултурни прояви участваха деца, младежи, работници, служители и хора на преклонна възраст.

Сякаш цяла България беше една огромна спортна площадка.

Именно от тази огромна основа на масовия спорт израснаха поколения шампиони, които превърнаха България в спортна сила, далеч надхвърляща размерите и населението на страната. Борци и щангисти, гимнастички, атлети, гребци, плувци и десетки други състезатели излизаха на световни и олимпийски форуми с българския трибагреник и се връщаха с медали.

Един от най-впечатляващите символи на тази епоха остават републиканските спартакиади.

Първата републиканска спартакиада е проведена в София през 1959 г. До края на социалистическия период са организирани общо седем такива мащабни прояви. Особено запомнящи се остават изданията през 1974, 1979 и 1984 г., когато масовият спорт се превръща в истински национален спектакъл.

Спартакиадите не са били просто няколко часа тържества на стадиона. Зад тях са стояли години подготовка, стотици състезания и участието на огромен брой хора от цялата страна. Финалните празници са били кулминацията на продължителен цикъл от спортни надпревари, тренировки и местни прояви.

Най-мащабната от тях идва през 1984 г.

На 15 юли чашата на Националния стадион „Васил Левски“ се превръща във феерия от цветове, човешки фигури, знамена и съвършено синхронизирани гимнастически композиции. Спартакиадата е посветена на 40-годишнината от 9 септември 1944 г., а според данните за проявата в различните ? етапи участват близо 3 милиона души.

Заключителният спектакъл е под художественото ръководство на Хачо Бояджиев. Участниците репетират месеци наред, за да бъдат изпълнени с максимална точност сложните композиции върху тревата и трибуните на стадиона. Генералната репетиция е заснета дори от хеликоптер, защото истинският мащаб на представлението може да бъде видян единствено отвисоко.

Хиляди хора се движат като един организъм.

За секунди теренът променя цветовете си. Образуват се геометрични фигури, олимпийски символи, портрети и огромни надписи. Стотици разноцветни знамена се вдигат едновременно. Пионери и младежи изпълняват гимнастически упражнения с точност, която изисква безброй часове подготовка.

През 1974 г. чрез знамена са изградени образите на Леонид Брежнев и Тодор Живков. През 1979 г. на стадиона се появяват олимпийските кръгове в навечерието на Олимпиадата в Москва. През 1984 г. огромна композиция от разноцветни знамена изобразява Ленин на трибуната.

Безспорно тези спектакли носят идеологическия отпечатък на своето време. Спартакиадите са организирани около големи политически годишнини, а лозунгите и изображенията върху стадионите са част от официалната символика на тогавашната държава.

Но зад политическата украса остава нещо, което трудно може да бъде отречено дори десетилетия по-късно: мащабът на участието.

Милиони хора са въвлечени в спортни занимания. Хиляди тренират ежедневно. Училищният спорт има огромна база, предприятията поддържат собствени отбори и дружества, а спортните клубове постоянно търсят талантливи деца.

Така пирамидата работи отдолу нагоре.

Преди да се появи олимпийският шампион, има училищен двор. Преди националният състезател да стъпи на световния подиум, някой го е забелязал в местно състезание. Преди големият спорт идва масовият.

И именно това прави старите кадри от спартакиадите толкова впечатляващи и днес.

На тях не се виждат само лозунги и политически символи от една отминала епоха. Виждат се десетки хиляди млади хора, които са тренирали с месеци, за да изпълнят една композиция. Виждат се препълнени стадиони. Вижда се дисциплина, синхрон и усещането, че спортът е общо национално преживяване.

Подобни празници не са се ограничавали само до София. Окръжни спартакиади са провеждани из цялата страна. Стадион „Дружба“ в тогавашния Толбухин, днешен Добрич, също е ставал сцена на масови спортни композиции. Подобни гледки е имало в десетки български градове.

Днес снимките изглеждат почти нереални.

Хиляди участници превръщат стадионите в огромни живи картини. Теренът е застлан като килим от хора. Цветове, знамена и фигури се сменят пред очите на публиката, а всяко движение е предварително репетирано до секундата.

Може да се спори за политиката на онази епоха. Може да се спори за символите, лозунгите и идеологията.

Но кадрите от спартакиадите остават свидетелство за време, в което масовият спорт действително е заемал огромно място в живота на България.

И когато днес гледаме националния стадион отвисоко, изпълнен с десетки хиляди спортуващи младежи, трудно е да не си зададем един прост въпрос:

Кога за последен път България изглеждаше като една огромна спортна площадка?

Източник: fakti.bg