32 операции без упойка, два ампутирани крака и 300 бойни полета – историята на руски пилот – герой
Много хора знаят името на Алексей Маресьев – легендарният летец, който след ампутация на двата си крака се връща в бойното небе. Но почти никой не помни другия герой, който извървява същия, а може би дори по-мъчителен път – Леонид Белоусов.
Той живее в Ленинград, на проспект Добролюбов. Съдбата му сякаш е белязана още тогава – лице, изгоряло до неузнаваемост, покрито с розови белези и изстрадана плът. Погледът му – като пламък, който отказва да угасне. Зад тези рани стои истинска човешка крепост.
През 1938 година Белоусов излита със своя изтребител И-153, за да прихване нарушител на въздушната граница на СССР. Внезапно времето се влошава, вдига се снежна буря. Той не изоставя самолета, опитва се да го приземи „на сляпо“ – и катастрофира. Машината се запалва, другарите му едва го изтеглят от огнената кабина. Лицето и главата му са напълно обгорени.
В болницата започва истински ад. 32 пластични операции – без упойка. Парчета кожа се изрязват от рамото, от гърба, и се пришиват върху лицето. След всяка операция Белоусов трябва 12 часа да държи пръста си върху присаденото място, за да не бъде отхвърлена кожата. Ден след ден, болка след болка – и въпреки това той оцелява. Очите му почти са изгорели, спи с отворени клепачи. Най-големият му страх е да не ослепее – защото тогава няма да може да лети.
Когато вижда светлина отново, Белоусов плаче и се смее едновременно.
Той вижда. И това означава само едно – ще се върне в небето.
След началото на Великата отечествена война, Белоусов е командир на ескадрила на полуостров Ханко, после воюва в 13-ти изтребителен полк, защитаващ „Пътя на живота“ към обсадения Ленинград. През декември 1941 г. отново е тежко ранен, при аварийно кацане измръзва и губи чувствителността в краката. Диагнозата е безмилостна – гангрена. Следват две ампутации – първо десният, после левият крак.
На 32 години той остава без крака и без лице. Но не и без воля.
„Ще се върна!“ – казва той на бойните си другари. И наистина се връща. Получава протези по американската програма „Подарък от Рузвелт“, усъвършенства ги сам, тренира с месеци, докато отново се научава да ходи – първо с патерици, после с бастун. И тогава отива при военните лекари с една-единствена молба – да му позволят да лети отново.
Комисията му отказва. Белоусов не спори – просто излиза на балкона на втория етаж и скача в леденото езеро пред сградата. След минута влиза обратно, целият мокър:
„Вие сте здрави, аз съм инвалид. Но нека някой от вас направи това, което току-що направих!“
Главният хирург на Балтийския флот, академик Джанелидзе, само взема медицинската му книжка и пише:
„Лети, орле!“
След това го прегръща и целува.
Така Белоусов отново излита. Извършва над 300 бойни полета, сваля 7 вражески самолета – два от тях без крака.
Този човек, изгорял, осакатен, унизен от съдбата, се издига над нея.
Той не е просто герой. Той е живо доказателство, че човек може да загуби всичко – освен духа.
Леонид Георгиевич Белоусов умира през май 1998 г., на 89 години.
Но неговото небе остава – в сърцата на всички, които вярват, че чудесата се раждат от болка и вяра.
Post Comment