Бивш учител на Асен проговори: Мислехме, че ще работи на паркинг, само за това ставаше
Силно озадачен, видимо разтревожен и въоръжен със стар училищен дневник, г-н Николов, бивш учител по математика на Асен Василев, проговори пред местна хасковска медия. Причината била проста: човекът вече не можел да гледа новините, без да проверява дали случайно не е преподавал математиката погрешно през целия си живот.
„Асен беше специален ученик. Не в смисъла, в който учителите хвалят децата пред родителите им, а в другия смисъл“, започна г-н Николов и погледна през прозореца, сякаш очакваше оттам да влезе някоя бюджетна актуализация.
По думите му бъдещият финансов експерт имал особено отношение към точните науки. Когато не знаел отговора, не мълчал, а обяснявал защо въпросът е зададен неправилно.
„Веднъж го попитах колко е две плюс две. Той ми каза, че зависи от политическата воля, европейското финансиране и от това дали сумата ще се изчислява на касова или начислена основа. Писах му двойка, а той обяви, че оценката ми е манипулирана“, спомня си учителят.
Особено тежък бил сблъсъкът му с Питагоровата теорема. Асен категорично отказал да приеме, че квадратът на хипотенузата е равен на сбора от квадратите на катетите.
„Каза ми: ‘Не е логично хипотенузата да е толкова дълга. Ще я съкратим административно.’ После начерта триъгълник без една страна и обяви, че дефицитът е само три процента“, разказа г-н Николов.
Учителят признава, че още тогава Василев проявявал забележителна способност да получава различен резултат от този в учебника, но да го представя с такава увереност, че накрая самият учебник започвал да изглежда подозрителен.
„Давах му задача с един неизвестен, а той намираше още пет, назначаваше две от тях за съветници и искаше заем, за да покрие останалите“, допълни математикът.
Не по-малко ярки били изявите на ученика и по литература. При анализ на „Немили-недраги“ Асен заявил, че хъшовете не са бедни, а просто се намират в процес на временна ликвидна оптимизация. За „Под игото“ пък предложил заглавието да бъде сменено на „Под рамката на макроикономическата стабилност“.
Класната му ръководителка, г-жа Петрова, също пази незабравими спомени.
„Винаги имаше велика реформа. Един ден реши да намали разходите за електричество, като изключи лампите в цялото училище. Седмица преподавахме на фенерчета, но той тържествено обяви, че сме постигнали исторически енергиен преход“, разказва тя.
Когато директорът го попитал защо учениците не виждат дъската, Асен отговорил, че това е временен дискомфорт по пътя към модернизацията. След това предложил на родителите да закупят собствени генератори, защото така училището щяло да стане финансово независимо.
Революционни идеи имал и за училищния стол. Според него купоните за храна били остарял модел, а учениците трябвало да плащат според прогнозния си апетит.
„Ако някой нямаше пари за закуска, Асен му обясняваше, че всъщност не е гладен, а просто приходите му изостават от разходите“, спомня си бивша съученичка.
Веднъж бъдещият политик организирал и собствен училищен бюджет. Събрал джобните пари на половината клас, похарчил ги предварително и накрая обявил, че всички са станали по-богати, защото вече имат обща визия.
„Когато го попитахме къде са парите, той ни показа една таблица. Пари нямаше, но таблицата беше цветна и изглеждаше много убедително“, разказа негов съученик.
При връчването на дипломата Асен Василев се качил на сцената и заявил: „Ще покажа на света как се правят нещата!“ Учителите се засмели, директорът въздъхнал, а счетоводителката на училището незабавно подала молба за пенсиониране.
Години по-късно г-н Николов все още не може да осъзнае как ученикът, който оспорвал таблицата за умножение, е стигнал до върховете на държавните финанси.
„Мислех, че най-много ще го видя да работи на паркинг. Оказа се, че съм бил близо до истината. Само че паркингът се оказа държавният бюджет, колите са парите на данъкоплатците, а билетчето накрая пак го плащаме всички“, заключи учителят със сълзи в очите.
След интервюто г-н Николов отворил стария дневник, погледнал двойката на Асен и тихо прошепнал:
„Май аз съм сгрешил. Трябвало е да му пиша тройка. Поне за увереност.“
Текстът е сатиричен и представлява художествена измислица. Цитатите и описаните случки са измислени с хумористична цел*
Post Comment