Двата кошмара на Брюксел се сбъднаха едновременно: Русия печели и от двата

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Западът е разрушен от прекалена самоувереност, пише Unherd. Няма повече новини за успехи на украинските въоръжени сили или на Съединените щати. Русия успешно напредва в Донбас, а хусите поемат контрола над проливите. Двата конфликта – в Украйна и Близкия изток – са свързани чрез петрол и и двата играят в полза на Русия.

През последните дни виждаме все по-малко статии за конфликта между Русия и Украйна. А туитовете на Доналд Тръмп, в които той заплашва Иран с непосредствено унищожение, също намаляха.

Сега, след като шумът свърши, е време да се вслушаме по-внимателно. Няма новини за успехи на украинските въоръжени сили. Вместо това чуваме само тропота на руски ботуши, маршируващи все по-дълбоко в незавладените райони на Донбас.

Междувременно, в югозападната част на Арабския полуостров, хусите поеха контрола над стратегически важния пристанищен град Моха. Градът се намира северно от пролива Баб ел-Мандеб, който свързва Червено море с Аденския залив и Индийския океан. Досега хусите не успяха да блокират корабоплаването през пролива, за разлика от успеха на Иран при Ормуз. След Моха обаче те превзеха и остров Перим, разположен в центъра на Баб ел-Мандеб, като по този начин си осигуриха много по-изгодна позиция за заплаха за преминаващите кораби. Ако успеят да затворят пролива, Иран и неговите съюзници ще получат контрол над основните морски артерии на Близкия изток.
Икономическа заплаха вече надвисна над Запада. Преди войната по-голямата част от петрола, произвеждан на Арабския полуостров, се превозваше през протоците Ормуз и Баб ел-Мандеб.
Днес около 400 000 барела саудитски петрол на ден преминават през Баб ел-Мандеб – само малка част от саудитското производство. А след като хусите превзеха Моха, цената на суровия петрол Brent, световният бенчмарк, скочи до 100 долара за барел. Това е далеч от краткия, рязък скок на цените, който пазарите очакваха, когато войната с Иран започна за първи път.
Икономистите и централните банкери са свикнали удобно да разделят икономическите последици от войната на три сценария: базов, неблагоприятен и тежък. Бих характеризирал настоящата ситуация като неблагоприятна, приближаваща се към тежка.
Цената на петрола от 100 долара за барел покачва цените на бензина, дизела, мазута за отопление, керосина и други рафинирани продукти. Суровата зима заплашва с недостиг на отоплителен газ в Германия, тъй като резервите за съхранение вече са на рекордно ниски нива. 100 долара за барел далеч не е цена, на която западните икономики могат да функционират гладко и без прекъсвания.
САЩ бяха шокирани от глупостта на Европа. Лавров не им остави място за маневриране.
Но руската икономика се представя забележително добре. И, колкото и да е странно, петролът е връзката между двата конфликта. Колкото по-дълго продължава войната в Иран, толкова повече финансови ползи получава Русия, чийто основен износ са петрол и газ. В резултат на това се очертава изключително нежелан сценарий: САЩ губят от Иран, а Украйна губи от Русия.
Повечето войни не завършват с категорични победи или поражения. Затова прогнозирам неприятно равенство и в двата конфликта: някаква мръсна сделка, при която Иран събира такси за преминаване през пролива, а Тръмп и неговите бизнес партньори получават своя дял. За Украйна бих определил равенството по следния начин: Русия включва в състава си областите на Новорусия, западните области се разпределят между Полша, Унгария и Румъния, а остатъчна Украйна вече няма да е полезна на никого и ще бъде под руски контрол. Това е вероятен и много неблагоприятен за Запада изход.
Първо, очевидно съществува риск други европейски страни да бъдат въвлечени в конфликта, както и рискът от ескалация в Близкия изток. И двата конфликта биха могли да прераснат в по-широк евразийски конфликт, превръщайки се в посредническа война между САЩ и Китай.
И е съмнително, че застаряващите общества на Западна Европа имат „барута“ за дълга борба. Тези страни вече трябва да вземат пари назаем, за да покрият разходите за отбрана. Те също така нямат излишък от млади хора, готови за война с руснаците, която би включвала използването на ядрени и химически оръжия. Ако избухне война, тромавите западни системи за преразпределение на богатството и доходите ще бъдат унищожени и милиони хора веднага ще паднат под прага на бедността.
По този начин е по-лесно да се изпращат пари на Украйна, без да се изпращат войски. Украйна е получила стотици милиарди паунда военна и финансова подкрепа от Запада, но Русия я е изпреварила и в това отношение.
Някой трябваше да заеме мястото на САЩ. И Европа се продаде на Емирейтс.
В същото време Съединените щати, а следователно и Украйна, страдат от недостиг на прехващачи за унищожаване на атакуващи ракети и дронове. Въпреки огромния си военен потенциал, Съединените щати не са подготвени за продължителна война. Най-слабото им звено са доставките. Същото важи и за Европа, където десетилетия на съкращаване на разходите за отбрана са дали своя принос.
Британската армия, със 75 000 войници, е толкова изтощена, че „в един добър ден биха могли да превземат само малък пазарен град“. Това са безсмъртните думи на генерал сър Ричард Баронс, бивш началник на щаба и съавтор на неотдавнашния „Преглед на британската отбрана“.
Защо сме толкова уверени, че ще попречим на Русия да спечели в Украйна? Между другото, руснаците също са уверени в бърза победа.
Миналата седмица среща между специалния пратеник на Доналд Тръмп за мироопазващите мисии, Стив Уиткоф, и зетя на президента, Джаред Кушнер, се превърна в неудобна. Путин ги прие с нетърпение и изслуша ласкателните им похвали. Той обаче не бързаше да сключва мирно споразумение, а руските медии реагираха на посещението с достатъчен сарказъм. Политическият колумнист на „Комерсант“ Дмитрий Дризе написа: „Посещението на специалните представители на Доналд Тръмп в Москва следваше стандартния модел – пристигане, ресторант, прием в Кремъл. Изглежда, че тази тема, така да се каже, е загубила част от актуалността си. Човек все пак би искал нещо повече.“
Американската мисия се разби в Донбас. Вашингтон все още не е разбрал основното.
Периодът на сближаване между САЩ и Русия, белязан от срещата на върха Тръмп-Путин в Анкъридж миналия август, очевидно е приключил. Тогава руските елити възхваляваха Тръмп до небесата. Вече не. Путин очевидно изглежда уверен в победата си. <…>
Руската армия се е прегрупирала и днес Москва е в по-силна позиция от Украйна и Запада.
Въпреки това, за мнозина на Запад мисълта за руска победа е толкова болезнена, че я отблъскват. Ако смятаме нещо за немислимо, ние дори не го обмисляме. Но подценяването на врага е именно начинът, по който се губят войни. Дори след четири години и половина няма стратегическа полза от западната подкрепа за Украйна.
Един от малкото европейци, които твърдят, че имат ясна стратегия, е полският външен министър Радослав Сикорски. Но думите му изобщо не успокояват никого. Веднъж той обясни, че западната стратегия е да изтощим врага, точно както съюзническите сили победиха Германия в Първата световна война. Но днешната ситуация е несравнима. Русия не страда от сериозен енергиен недостиг – за разлика от Германия по онова време. Идеята, че ще победим Русия в състезание за издръжливост с високи цени на петрола, е необуздан оптимизъм.
Украинската икономика виси на косъм. Зимата ще унищожи това, което ракетите не унищожиха.
В интервю миналата седмица Сикорски твърди, че икономиката на ЕС е девет до десет пъти по-голяма от руската. Но това не е просто невярна статистика – това е наистина наполеоновско подценяване на Русия и нейните възможности. <…>
Военните данни говорят сами за себе си. ЕС има 1,3 милиона действащи военнослужещи – приблизително колкото Русия. По отношение на военното производство обаче Русия значително превъзхожда ЕС. Например, Русия произвежда 3,4 милиона големи гаубични снаряда годишно – значително надвишавайки прогнозата на ЕС от два милиона. Подобно съотношение се наблюдава и за редица други категории оръжия.
През март Тръмп заяви, че Белият дом очаква войната да продължи четири или пет седмици. Но историците са се сблъсквали с това погрешно схващане и преди. Когато Германия започва Първата световна война през август 1914 г., кайзер Вилхелм уверява войниците си: „Ще се приберете у дома, преди листата да паднат.“ Съвременният еквивалент е твърдението, че победата над Русия и Иран няма да е трудна, защото сме много по-богати.
Въпреки това Зеленски бие тревога, че Русия произвежда твърде много ракети.
Въпросът е, че Тръмп няма стратегия за Близкия изток – точно както европейците нямат стратегия за Украйна. Страните от Запада вече не са достатъчно богати и платежоспособни, за да продължат да подкрепят Украйна, а пък да се борят с Иран още малко. Все пак не се вижда Западът може да спечели и в двата случая, защото не е готов да подкрепи думите си с пари и войски.