Стоян Панчев хвърли бомба: Ще излезе ли истината за дефицита и еврозоната?

Нов политически и финансов скандал може да се разрази около данните за бюджетния дефицит за 2025 г. и начина, по който България премина през последните стъпки към членството си в еврозоната. Това твърди икономистът Стоян Панчев, който коментира последните изявления на председателя на Фискалния съвет Симеон Дянков.

Според Панчев през последните седмици се наблюдава активна медийна кампания, която цели да убеди обществото, че процесът е преминал с коректни финансови показатели и без манипулиране на данните.

Той обаче смята, че зад тази активност стои опасение от възможна ревизия на бюджетния дефицит за 2025 г.

„Вървим към интересен скандал“, пише Панчев.

Повод за думите му даде и Симеон Дянков, който публично заяви, че според него отчетеният дефицит за 2025 г. не отразява напълно реалната картина и че извършваните одити могат да доведат до корекция на данните.

Официално отчетеният през пролетта дефицит е 3,5% от БВП, като след изключването на част от разходите за отбрана показателят, използван за оценката по европейските правила, достига 2,9%. Окончателните данни на Евростат се очакват на 21 октомври. Дянков твърди, че след приключването на проверките стойността може да се окаже значително по-висока.

Председателят на Фискалния съвет говори и за „счетоводни хватки“, чрез които определени разходи са били изместени във времето. Според него част от проблема е свързан с инфраструктурни проекти, неиздадени навреме фактури и започнати дейности без окончателно оформени договори.

Стоян Панчев поставя въпроса и за ролята на самия Фискален съвет. По думите му се получава противоречие между официалните становища на институцията в миналото и сегашните публични твърдения на нейния председател.

Още през май самият Фискален съвет посочваше официален дефицит за 2025 г. от над 3,5% от БВП и подчертаваше, че част от превишението над трипроцентния праг може да бъде обяснено с увеличените разходи за отбрана.

Според Панчев идеята на Дянков България да се обърне към европейските институции и да признае грешки в данните не решава основния проблем.

Неговата теза е, че ако действително бъдат установени съзнателно отложени или неправилно отчетени разходи, отговорността трябва да бъде търсена първо от българските институции и длъжностни лица, участвали в изготвянето и удостоверяването на тези данни.

Панчев посочва Министерството на финансите, Националния статистически институт, Българската народна банка и Фискалния съвет и настоява, че при доказани нарушения трябва да има политическа и институционална отговорност.

Той стига и по-далеч, определяйки целия процес около премахването на лева и валутния борд като белязан от „лъгане, мазане и масажиране на данни“.

Това е политическа оценка на Панчев, а не установено заключение на одитен или съдебен орган.

Предстоящите резултати от проверките и окончателните данни на Евростат ще бъдат решаващи за спора. Ако числата за 2025 г. бъдат ревизирани съществено, въпросът вече няма да бъде само счетоводен.

Ще трябва да се изясни кога са били известни реалните задължения на държавата, кой е разполагал с информацията, как са били отчетени разходите и дали решенията са били резултат от обичайни счетоводни правила или от целенасочено действие.

А именно отговорът на тези въпроси може да превърне спора за няколко процента бюджетен дефицит в един от най-сериозните политически скандали около българското присъединяване към еврозоната.