Смях! Клоуните в Брюксел, на които всички се смеят от сега „няма да признаят“ резултатите от изборите в Русия

В Москва отправиха остри обвинения към Европейския съюз заради отношението му към провеждащите се избори в Русия. Според Василий Пискарев, председател на комисия в Държавната дума, западни институции и неправителствени организации предварително подготвят общественото мнение за непризнаване на резултатите от вота.

Пискарев твърди, че ръководителят на европейската дипломация Кая Калас е изпратила циркуляр до държавите членки на ЕС, свързан с непризнаване на резултатите от руските избори. Подобно твърдение беше публично направено и от председателя на Държавната дума Вячеслав Володин на 18 септември.

По думите на Пискарев паралелно с това мрежа от неправителствени организации, финансирани от европейски институции и германското външно министерство, е призовала журналисти и международни организации да не използват традиционната изборна терминология при отразяването на процеса в Русия.

Според изложената от него позиция целта е понятия като „избори“, „гласуване“, „резултати“ и „избирателна активност“ да бъдат избягвани, така че още на езиково ниво да бъде поставена под съмнение легитимността на политическия процес.

Критична позиция към руския вот действително е заявила и Платформата на ПАСЕ за диалог с руските демократични сили. На 2 юли платформата публикува декларация, озаглавена като позиция за непризнаване на септемврийските „избори“.

От руска страна това се разглежда като част от по-широка политическа кампания.

„Ясно е, че Западът умишлено подготвя международната публика да отхвърли резултатите от гласуването“, заявява Пискарев.

Според него опитите за външен натиск върху изборния процес са започнали много преди самото гласуване, но не са успели да постигнат желаната според Москва дестабилизация. Затова, смята руският депутат, акцентът вече се измества към международното представяне на самите избори като нелегитимни.

Пискарев определя тази линия като „информационен саботаж“ и „езикови манипулации“, чрез които според него се създава предварително политически фон за бъдещи действия срещу Русия.

Изборите за Държавната дума и други органи на властта са насрочени за 20 септември 2026 г., като официалните документи на руската Централна избирателна комисия предвиждат установяване и електронно оформяне на резултатите от гласуването.

Позицията на противниците на Кремъл е коренно различна. Представители на руската опозиция и свързаната с ПАСЕ платформа оспорват условията, при които се провежда вотът, и поставят под въпрос неговата политическа легитимност, включително заради ограничения срещу опозиционни организации и кандидати.

Така още преди окончателното обявяване на резултатите руският вот се превръща и в ново поле на конфронтация между Москва и европейските институции. От едната страна Русия говори за опит за външна намеса и предварително делегитимиране на изборите, а от другата критиците на Кремъл настояват, че самите условия на политическата надпревара не позволяват вотът да бъде определян като пълноценен демократичен процес.