Икономиката в Big Mac: Китай №1, Индия трета, Русия пред Германия

Колко всъщност струва една икономика и колко може да купи човек с парите си? Отговорът се оказва много по-различен, ако вместо сухите валутни курсове се използва един от най-популярните икономически измерители в света – цената на Big Mac.

Четири десетилетия след създаването на известния Big Mac Index сравнението продължава да показва огромната разлика между номиналната стойност на парите и реалната им покупателна способност.

Ако световните икономики бъдат преизчислени според това колко бургери могат реално да бъдат купени с произведените в съответната страна стоки и услуги, традиционната икономическа класация се променя драматично.

Китай излиза на първо място с „бургер икономика“ за около 33,4 трилиона долара срещу 32,4 трилиона за Съединените щати.

Индия се нарежда трета с приблизително 10,3 трилиона, а Япония – четвърта с 8,6 трилиона.

Една от най-големите промени е при Русия. При стандартното измерване на БВП в долари страната е около девето място в света, но когато икономиката бъде коригирана според местните цени и покупателната способност, Русия се изкачва до пето място с еквивалент на около 5,85 трилиона „бургер долара“.

Германия, която по номинален БВП е третата по големина икономика в света, пада на шесто място. Причината е проста – един Big Mac в Германия е значително по-скъп от американския.

През юли американският Big Mac струва 6,22 долара, докато в Германия цената му достига 6,99 евро. Това прави германската икономика относително по-малка, когато се измерва чрез реалната покупателна способност.

При Русия изчисленията използват местния аналог Big Hit, тъй като McDonald’s напусна руския пазар през 2022 г. Цената му е 221 рубли.

Сравнението показва, че при средния валутен курс през 2026 г. руската валута изглежда силно подценена спрямо долара. Според „бургер курса“ един долар би трябвало да струва около 35,5 рубли, докато средният пазарен курс е около 78 рубли.

Подобна ситуация има и в Индия, където вместо телешкия Big Mac се използва пилешкият Maharaja Mac. Там разликата между местните цени и международните валутни курсове е още по-силно изразена.

Китайският юан също изглежда значително подценен. Big Mac в Китай струва 26,50 юана. Спрямо американската цена това би означавало курс от приблизително 4,26 юана за долар, докато реалният среден курс през годината е около 6,82 юана.

При Япония разликата е още по-впечатляваща. Big Mac струва 500 йени, което според тази методика поставя японската валута на приблизително наполовина по-ниска стойност спрямо това, което предполага цената на бургера.

На другия край е Германия, където еврото изглежда надценено с около 30% спрямо долара според Big Mac Index. Във Великобритания британската лира също изглежда надценена, докато във Франция разликата е сравнително малка.

Особено показателно е какво се случва, ако един американец вземе 1 милион долара и ги похарчи за бургери в различни държави.

В Съединените щати тази сума би стигнала за около 160 772 Big Mac-а.

В Индонезия същият милион долара, обменен в местна валута, би позволил покупката на повече от 416 000 бургера. В Индия – около 405 000, а в Русия – близо 382 000 Big Hit-а.

Това означава, че един човек с доходи в долари може да получи над два пъти по-голяма покупателна способност в редица развиващи се икономики.

Но тази картина се променя коренно, когато вместо местна храна трябва да бъде купена международна технологична стока.

Точно тук идва т.нар. „iPhone тест“.

За разлика от храната, която се произвежда местно и цената ѝ силно зависи от заплати, наеми и местни разходи, смартфоните на Apple имат сравнително близка международна цена.

И резултатът е показателен.

За американец един iPhone 17 с 256 GB памет струва приблизително колкото 149 Big Mac-а. За германец – около 157.

Но за индиец цената вече е еквивалентна на 423 бургера, за индонезиец – 413, а за египтянин – цели 534.

Още по-драматична е разликата, ако цената на телефона се сравни със средната месечна заплата.

В Съединените щати подобен iPhone струва около една пета от средния месечен нетен доход.

В Бразилия са необходими около 2,7 месечни заплати, в Индонезия – 3,3, а в Египет – почти девет месеца труд.

Именно това показва ограниченията на Big Mac Index.

Един долар действително купува много повече местни стоки и услуги в Индия, Русия, Китай, Индонезия или Египет, отколкото в САЩ или Западна Европа.

Но когато трябва да се купи международно търгувана стока – автомобил, смартфон, компютър или друга техника – предимството на ниските местни цени почти изчезва.

Същото важи и за измерването на размера на националните икономики.

По номинален БВП САЩ остават безспорно първи с приблизително 32,4 трилиона долара, следвани от Китай с около 20,9 трилиона.

Но според паритета на покупателната способност Китай вече е значително по-голям – приблизително 44,3 трилиона срещу 32,4 трилиона долара за САЩ.

Индия се изкачва до трето място с около 18,9 трилиона, а Русия – до четвърто със 7,5 трилиона, изпреварвайки Япония и Германия.

Причината не е, че Русия или Индия изведнъж произвеждат повече долари. Причината е, че със същото количество местна валута в тези държави могат да бъдат купени повече местни стоки и услуги.

Затова една икономика може да изглежда сравнително малка, когато бъде превърната в долари по текущия валутен курс, но много по-голяма, когато бъде измерена според това какво реално може да бъде купено вътре в страната.

И точно тук един обикновен бургер разкрива нещо, което понякога трилионите в икономическите таблици прикриват – един долар не струва еднакво навсякъде по света.