„Господарите“ на жълтите павета реват за война: искат да запалят България, без да знаят къде свършва морето и почват тоалетните им!

Два търговски кораба бяха ударени от дронове в българската изключителна икономическа зона в Черно море, а инцидентът почти незабавно се превърна и в повод за остър политически спор в София. Докато българските власти продължават да изясняват откъде са дошли дроновете и кой стои зад атаката, представители на опозицията поискаха свикване на Консултативния съвет за национална сигурност и консултации със съюзниците от НАТО по член 4 от Вашингтонския договор.

По информацията към момента атаката е извършена в ранните часове на 6 октомври на десетки морски мили от българското крайбрежие. Поразени са два търговски кораба. Единият, плаващ под флага на Того, е потънал, като съдбата на екипажа му остава неизвестна. Вторият кораб, под флага на Палау, е бил обхванат от пожар. Екипажът му от 18 души е евакуиран, а двама моряци са получили тежки наранявания.

Най-важният въпрос обаче остава без окончателен отговор – кой е извършил атаката. Към този момент българските институции не са обявили официално установен извършител. Именно затова всяко категорично политическо посочване на конкретна държава преди приключването на разследването остава твърдение, а не установен факт.

Случаят предизвика незабавна реакция от „Демократична България“. Ивайло Мирчев настоя президентът Илияна Йотова да свика КСНС, а България да поиска консултации в НАТО по член 4 от Вашингтонския договор. Андрей Гюров също отправи критики към президентската институция и постави въпроса дали държавният глава реагира достатъчно бързо в ситуация на заплаха за сигурността.

Лидерът на ПП Асен Василев също постави въпроса за способността на държавата да защитава гражданите при значително увеличени разходи за отбрана.

В политическия спор обаче има една важна юридическа подробност. Българската изключителна икономическа зона не е равнозначна на българска държавна територия или на териториалното море на страната.

Според Конвенцията на ООН по морско право крайбрежната държава има в своята ИИЗ определени суверенни права, свързани основно с природните ресурси, икономическата дейност, научните изследвания и опазването на морската среда. Другите държави обаче запазват свободата на корабоплаване и прелитане. Това е различен правен режим от този в териториалното море.

Следователно удар срещу кораб в българската ИИЗ не означава автоматично удар върху територията на България. Това не прави инцидента маловажен – напротив, нападение срещу граждански кораби толкова близо до българското крайбрежие представлява сериозен проблем за морската сигурност и международното корабоплаване.

Също толкова важно е какво всъщност представлява член 4 на НАТО. Той не означава обявяване на война, нито автоматично задействане на колективната отбрана. Член 4 позволява на държава членка да поиска консултации със съюзниците, когато смята, че нейната териториална цялост, политическа независимост или сигурност са застрашени.

Затова искането на ДБ за член 4 само по себе си не означава призив НАТО да предприеме военни действия. То би означавало въпросът да бъде обсъден официално между съюзниците и да бъдат разгледани рисковете и възможните мерки.

Различен е член 5, който се отнася до колективната отбрана при въоръжено нападение. И тук ситуацията не позволява автоматични заключения. Ударените кораби плават под флаговете на Того и Палау, а не под български флаг, и се намират в изключителната икономическа зона, а не в българското териториално море. Освен това самоличността на извършителя все още не е официално установена.

Това прави прибързаните твърдения както за „нападение над България“, така и за непосредствено задействане на колективната отбрана далеч по-категорични, отколкото позволяват известните към момента факти.

Същевременно атаката трудно може да бъде подценена. Два граждански кораба са поразени на сравнително малко разстояние от българския бряг, има ранени и изчезнали моряци, а войната и използването на безпилотни системи очевидно създават все по-сериозен риск за корабоплаването в западната част на Черно море.

Затова основните въпроси към българската държава са конкретни: откъде са дошли дроновете, какъв маршрут са следвали, имало ли е възможност да бъдат засечени предварително, кой е извършителят и необходимо ли е усилване на наблюдението и противовъздушната защита по Черноморското крайбрежие.

Отговорите на тези въпроси ще трябва да дойдат от разследването и от службите, а не от политическото надвикване. Инцидентът е достатъчно сериозен и без да бъде превръщан нито в повод за паника, нито в средство за омаловажаване на реалните рискове пред България и корабоплаването в Черно море.