Обичат ли ни котките наистина, или просто ни използват? Учените най-после дадоха отговор
Обичат ли ни котките наистина, или просто ни използват? Учените най-после дадоха отговор
Всеки собственик на котка поне веднъж си е задавал един много важен въпрос: обича ли ме това пухкаво създание наистина, или просто ме възприема като двукрака машина за храна, която от време на време има привилегията да го погали?
Котките от векове имат репутацията на независими, своенравни и понякога дори високомерни животни. За разлика от кучетата, които посрещат стопаните си с бурна радост, котката може да ви погледне равнодушно, да се прозине и демонстративно да ви обърне гръб. Но зад това привидно безразличие се крие много по-сложен емоционален свят, отколкото повечето хора предполагат.
Американското издание Gizmodo потърси мнението на водещи специалисти по поведението на котките, за да разбере дали домашните ни любимци действително изпитват любов към нас. Оказва се, че науката разполага с доста убедителни доказателства, че котките изграждат дълбоки емоционални връзки със своите стопани.
Едно от най-интересните открития е свързано с така наречената сигурна привързаност. Изследователи установяват, че приблизително две трети от изследваните котки демонстрират поведение, характерно за животни, които възприемат своя човек като източник на спокойствие и сигурност.
Какво означава това на практика?
Когато стопанинът напусне помещението, някои котки проявяват признаци на безпокойство. Когато той се върне, те го посрещат, търсят контакт и след това спокойно продължават да изследват околната среда. Подобно поведение се наблюдава и при малките деца в отношенията им с техните родители.
Според специалиста по поведение на животните Кристин Витале котките могат да възприемат стопаните си като своеобразна сигурна база. Присъствието на познатия човек им дава увереност да изследват непозната обстановка, а при стрес те могат да потърсят неговата близост.
Това обаче не означава, че котките буквално ни смятат за свои майки или за огромни, странни котки без козина. Учените подчертават, че отношенията между хората и котките представляват самостоятелна форма на социална връзка.
Още по-любопитни са резултатите от изследванията на хормоните, които участват в изграждането на емоционална привързаност.
Окситоцинът, често наричан „хормон на любовта“, играе важна роля в отношенията между родители и деца, както и при други социални взаимодействия. Някои изследвания показват, че при положителен контакт между котка и стопанин нивата на този хормон могат да се повишат.
Има обаче една изключително важна подробност.
Когато котката сама решава кога да се приближи до човека и кога да прекрати контакта, взаимодействието може да бъде свързано с повишаване на окситоцина и намаляване на кортизола, известен като хормон на стреса.
Когато обаче човек насилствено гушка котката, въпреки че тя не желае това, ефектът може да бъде обратен.
С други думи, ако искате котката ви да ви обича, най-добре е да не я принуждавате да ви обича.
Това обяснява и един от големите парадокси в поведението на тези животни. Често котките проявяват най-голям интерес именно към гостите, които не се опитват непрекъснато да ги галят и прегръщат.
Но как всъщност котката показва своята привързаност?
Един от най-ясните сигнали е търкането на главата и бузите в човека. Това поведение, известно като bunting, е характерно и за социалните отношения между самите котки. Чрез него животното оставя своя миризма и обозначава човека като познат и значим за него.
Ако котката ви редовно се приближава, за да потърка главата си във вас, това може да бъде знак за доверие и привързаност.
Друг любопитен сигнал е характерното приближаване с високо вдигната опашка. При котките подобно поведение често е свързано с приятелско отношение.
Мъркането също може да съпътства положителните взаимодействия, макар че само по себе си не е сигурно доказателство за щастие, тъй като котките понякога мъркат и когато са стресирани или изпитват дискомфорт.
Още по-интересно е, че котките могат да разпознават гласа на своя стопанин и да реагират по различен начин на него и на гласа на непознат човек.
Това означава, че дори когато изглеждат напълно безразлични към нашето присъствие, те отлично знаят кой се намира около тях.
Специалистите обръщат внимание и на един на пръв поглед незначителен навик. Ако котката ви постоянно се появява в стаята, в която се намирате, ляга наблизо или ви следва от помещение в помещение, това може да бъде форма на социална привързаност.
Не е необходимо животното непрекъснато да стои в скута ви, за да демонстрира обич. За някои котки е напълно достатъчно просто да бъдат близо до своя човек.
Съществува и важна еволюционна причина котките да изразяват привързаността си по различен начин от кучетата.
Предците на домашните котки са били предимно самостоятелни ловци. За разлика от кучетата, чиито предци са живеели в сложни социални групи, котките не са развили същата степен на зависимост от сътрудничеството с други животни.
Смята се, че първите котки са започнали да се заселват около човешките селища, привлечени от гризачите, които се хранели със складираното зърно. Хората от своя страна оценили способността им да унищожават вредителите.
Така започнало съжителство, което постепенно се превърнало в една от най-необикновените връзки между човека и животинския свят.
Въпреки това учените предупреждават, че не всички котки са еднакви.
Генетиката, ранните преживявания, отношението на хората и условията на живот влияят силно върху способността на животното да изгражда социални връзки.
Коте, което от ранна възраст е имало положителни контакти с хора, обикновено има по-добри предпоставки да се чувства спокойно в тяхното присъствие. Животно, което е преживяло страх, насилие или продължителна изолация, може да се нуждае от значително повече време, за да започне да се доверява.
Някои котки са изключително общителни, други предпочитат дистанцията, а трети избират само един човек от цялото семейство, към когото проявяват особена привързаност.
Разбира се, науката все още не може категорично да отговори дали котките изпитват любов по начина, по който я разбират хората.
Някои изследвания установяват ясни признаци на привързаност, докато други не откриват толкова категорична разлика между поведението на котките към техните стопани и към непознати хора.
Но учените са единодушни по един съществен въпрос: много котки изграждат трайни и значими социални връзки с хората, които се грижат за тях. Тези отношения не се свеждат непременно само до получаването на храна.
И може би точно тук се крие най-голямата тайна на котешката любов.
Кучето често демонстрира обичта си шумно, ентусиазирано и без никакви задръжки. Котката предпочита да го направи по свой начин, понякога само с леко докосване на главата, кратко мяукане или като заспи спокойно до вас.
Следователно, ако тази вечер котката ви се настани върху възглавницата, започне да мърка и категорично откаже да ви остави достатъчно място за сън, не бързайте да я обвинявате в егоизъм.
Напълно възможно е това да е нейният начин да ви каже, че ви обича.
А фактът, че за пореден път вие ще спите на ръба на леглото, е просто неизбежната цена на тази любов.



Post Comment